Зърното пробива пръстта и пуска зелени мускули нагоре. Но и дълбае с корени надолу и настрани в земята. Ще се облегне на другите и преплете шпаги за общия бой с твърдината. Излезли на слънцето филизи се гушат в дъжд и вятър. Силно, силно облягат стъбла едно в друго. Дори и копитце да ги смачка, ще устоят и ще се вдигнат от калта. Корените им шептят „облягане, почивка, единство“. Там долу в тъмното кипят соковете на любовта. В облягане на думите на биологичния им закон растат и устояват горите, тревите, че и плевелите.

Човекът расте и пораства. Опрян в семейство, корени, принципи, вяра или безверие.Но винаги с подпорка в нещо или някого. Такъв ни е моделът на ходене в живота. Господ ни е Дизайнерът. И така го е замислил. И дал го е на жадния да опита опората си.

„На словото Ти се облягам, думите Ти спасяват!“ Песента звучи почти седмица в сърцето ми- знак за покана за ония разговори, които са в тишина.

Видях го, Господи, Твоето слово, прегърнало ме отвсякъде. Отляво, отдясно, отгоре и отдолу мене. Видях го като огромни букви, които ме държаха толкова плътно, че накъдето и да речах да падна, те ме подпираха.

Защото във вървенето има умора.

В устояването – изтощение.

В ударите на противника – залитане.

В омайните лъжи на полуистините – неволно люшкане. Защото сме човеци крехки.

Но Твоето слово е навсякъде. То държи света, вселените и всеки, търсещ Създателя си.

То бе в началото, то ще е в края.То е начертало пътя ми. То е поставило табелите си. Готово е да ме изчака в кръстопътищата.

Облегни се на него! Не се страхувай, че ще паднеш. То е живо, деятелно и вечно! Потърси го!Потърси въплътеното Слово!Той ще ти даде мъдростта на Книгата Си!Ще те държи в пътя, толкова, колкото се смири душата ти. Ще те напътства докато се облягаш на истините му. Дори и да се отдалечиш прекалено, пак ще те подхване. С Духа Си ще те подпре.

Облегни се на Словото! Думите Му спасяват! Няма да се поклатиш!