Идвам, измръзнал от студената кухня и влизам в топлата стая, а там сгушена спокойно спи дъщеря ни. Каква тишина и мир, направо блаженство да я видим така красива и блага! Много ѝ се насъбра и на нея, и на нас. Изобщо не ми бе до писане, но сега, днес, виждайки я така кротка и благословена, не се сдържах и реших да ви пиша, на вас, които ни следвате със своите молитви в нашия път. Да пиша на вас, на себе си, но най-вече да благодаря на Бог Отец за цялата Му утеха, която бе с нас и върху нас през тези дни. Навън пролетта се бори за своето завръщане. Още не е тук, но скоро ще дойде. В Цалапица има щъркел, само един за сега, но е залог, че скоро ще дойдат и по-добрите, по-хубавите дни, че скоро ще дойдат и ятата. А те знаем носят и… децата.

Старият орех, достигнал почти до петия етаж, се опитва да ми каже нещо: „Я ме виж, приятел, и тази зима издържах! Значи и ти можеш. Ти, макар и по-малък от мен, си много, много по-благословен, защото си човек. Твоята големина и сила се измерват в друго.“ Питам се в какво? Има ли, остана ли сила в нас?! Да, така се питам, но навярно въпросът просто не е правилен. Има. Силата е в нас, защото Господ Бог, Светият Израилев, чрез Духа Свети е в нас. Тя не е от сами нас, тя е от Него. Просто очаква да Му се доверим, на Него, на Светия Дух.

Тази се оказва най-трудната задача. Как да се доверим, като искаме сами себе си да управляваме, не даваме властта, с други думи. Тогава защо се чудим на онези, които ни управляват лошо? Допиваме си кафето. А срещу нас цветя – новодошли от тази зима. Хората обичат да подаряват цветя. Сигурно и нас обичат, така е, иначе защо ще ни подаряват цветя. Едни са в саксии, повечето, но ето, че и две нежни лалета са дошли за 8-ми март. Едното за жената, другото за дъщерята. Да си призная не са от мен. Един приятел изкупил сума ти цветя, решил да ги донесе в църквата и да дари на всички жени. (Благодаря ти, Стани, и от името на моите любими жени!).

Да, добре се получи. Настана радост и вълнение. И ето ги, дошли са и у нас. Цветя, малки и нежни, но силно говорят за любовта на Бог Отец към нас. Ние също обичаме и Му подражаваме. Но дали успяваме така силно, нежно и отдадено? В края на предната седмица, в началото на месеца ние се разделихме с нашия баща и дядо. Дядо Тошо си почина от трудовете и изпитанията, през които премина през последната година. Представи се такъв, какъвто е бил и какъвто е, познат и обичан от Господа. За нас остават и тайни, но не и за Бога. За нас моят добър баща даде в края на живота си знаци и признаци на вяра и любов към своя Създател и Спасител, Исус Христос. Понякога издигаше ръце, дори се молеше и на глас, пееше и припяваше песни на хваление на Господа. Не можеш да накараш никой да пее насила, камо ли да пее на Бог. Друг път се прекръстваше преди храна, запазил спомен от детството си. Макар и с тежки промени и изменения от болестта, той не забрави да се усмихва, да пее и да се радва на нашето присъствие, а вярвам и на Божието такова.

Може ли човек с няколко думи да обхване живота на друг човек. А може ли да кажеш всичко, което той е успял и не е могъл да направи за теб? Според мен не е възможно. Бащата се жертва от любов, така както я разбира. Не винаги успява, но винаги е искал повече за децата си. И той се е разпилявал в желанието си да обгърне живота с цялото му разнообразие. Обичаше да се радва на природата, на планините. Колко пъти ни заведе на море? Много пъти, дори ме научи да плувам, но и да се пазя от водата. Но най-много обичаше да общува с хората и да бъде щедър. И тук идва и разделението, очакването на близките за повече от него, в къщи. Той бе заварчик и то учител по заваряване, на много обекти, на много места остави своя отпечатък с труда и уменията си. Много хора ще го помнят с добрината му – с парното, с витата стълба и с помпата за поливане; да направи покрив, да ти даде съвет, ръка и ключ в нужда и не само.

Въздишам и си казвам, че ще ни липсва, защото изобщо липсват такива хора по света. Сега татко е при своя Татко на едно по-хубаво и зелено място. Там, където всичко е по-истинско и наситено в цветове, мирис и присъствие. Пълно е с тишина и светлина, с мир и правда, защото Сам Той, Господ Исус свети, диша и обгръща с любовта Си. Там, където всички сме приети по милост, от любов, а не по заслуга. И все пак на нас живите Той казва: Не спирайте да обичате и да вярвате, пригответе място и оставете Аз да царувам в сърцата ви. Не защото Съм Цар и Господар, макар да Съм такъв в цялата пълнота на тези думи, но защото ви обичам с любов велика и неземна, необяснима и… вечна.

Така си ги представям аз нещата. Затова и реших да напиша няколко реда. Осмелих се, защото знам, че съм още далече от всичко онова, което мога и трябва да бъда, но все пак поради Неговата милост е добре и да се насърчим. Да, в края на дните на един стар човек, достигнал 92 години, Господ показа своята милост. За да отнеме болката, товара, обвиненията, срама от нас близките; от майка, която понесе и издържа целия труд и болка на изпитанието. Издържа го достойно, макар още да не е убедена напълно в това. Нека Бог се смили и над нея и да я благослови; да прости на всеки друг, който се провали, защото и това се случи. Не много, но бяхме на ръба. Всеки можеше да направи повече, но така е, хора сме. Грешни и слаби, колкото искаш. Господ да благослови и Георги съседа и братовчед на моята майка.

Молете се и за близките и съседите си, които още не са познали Бащината любов на Бога. Благодаря на всички, които бяха до нас с мисли и молитви през тези дни. А Господ ни казва: „Не се предавай можеш, защото Аз съм с теб, до теб, мило мое дете“. Ако е рекъл Бог пак ще общуваме. Има нещо хубаво и в интернета, в електронната поща, дори и в изкуствения интелект, трябва да им го признаем. Свързват ни, правят ни близки поне за кратко. Но, спирам за миг и си казвам – дали пък повече не ни разделят? Защото са… като ножа, колата и огъня – необходими, добри, но и страшни. Зависи в чии ръце попаднат. Затова нека да станем от добрите човеци. Бог да пази умовете и сърцата ни чисти от злоба, омраза и ненавист. Да, това зависи от Бога, но и от нас. Божията милост, добрина и благодат да ни следват в пътя ни! Амин.

Краси Владимиров