Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос.

1 Солунци 5:17-18

Вярно и изпитано е Божието слово. Колкото повече се моля,толкова по-малко се паникьосвам. Колкото повече се покланям и отдавам слава на Господа, толкова по-малко се тревожа.

Молитвата променя фокуса ми. Вместо да преигравам най-лошите сценарии, аз ги пускам. Вместо да нося товара сама, аз го предавам. Паниката ми процъфтява в изолация, но бързо отслабва в присъствието на капитулация пред Него.

Когато се моля, напомням на себе си Кой контролира нещата.

Когато се моля, стабилизирам дишането и мислите си.

Когато се моля, разменям хаоса за мира с Бога.

А почитта и поклонението?

Те повдигат очите ми нагоре, откъдето идва помоща ми.

Тревогата държи погледа ми в проблема.

Поклонението и прославата насочват погледа ми към Бога.

Когато увелича проблема, тревожността расте.

Когато възвелича Бога, страхът се смалява.

Поклонението не пренебрегва реалността – то я преоформя.

Да, проблема е голям. Но моят Бог е по-голям. Той закотвя сърцето ми в истината, вместо да го остави да се носи в несигурност.

Молитвата успокоява ума ми.

Преклонението укрепва духа ми.

Обстоятелствата могат да не се променят веднага. Бурята може все още да е налице. Но нещо вътре в мен се променя.

Колкото повече се моля, толкова по-малко се паникьосвам.

Колкото повече се покланям, толкова по-малко се притеснявам.

Защото мирът расте там, където живее доверието.

Преди да заспиш, помоли се на Бог, предай Му всичките си грижи, благодари Му че е с теб ден и нощ.

Нощта те държи в безопасност. Спи спокойно

А за утрешния ден вече е наредил стъпките ти! Хвани Го здраво за ръката и върви уверено с Него.