„Не мислете, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, а да изпълня.“
(Матей 5:17)

Понякога сядам да пиша и не знам откъде да започна. Днес е точно такъв ден. Затова отварям литургичния календар за деня – винаги ми е полезно да се връщам към основите, положени от други през вековете. И почти като по чудо четивата ме върнаха към нещо много просто: когато не знаем какво да кажем, Божието слово винаги има какво да ни каже.

Днешните стихове за прочит са: Второзаконие 4:1–2, 5–9, Псалом 78:1–6, Матей 5:17–19. Намираме се в разгара на постния цикъл – време на подготовка, което постепенно ни води към най-голямото събитие на християнската вяра: Възкресението. В този път литургиката ни връща отново и отново към Писанието, защото именно там откриваме смисъла и посоката на живота си.

В евангелието от Матей Господ Исус казва, че не е дошъл да разруши закона и пророците, а да ги изпълни. С тези думи Той ни напомня, че Божието слово не е нещо остаряло или изчерпано. То намира своята пълнота в Него и продължава да бъде живо за всички, които го слушат.

Старият завет ни дава същото напомняне. Във Второзаконие Моисей призовава народа да пази Божиите заповеди, защото чрез тях ще живее и ще покаже мъдростта си. А псалмистът ни приканва да не пазим Божиите дела само за себе си, а да ги разказваме на следващите поколения – на децата и на децата на нашите деца.

Всички тези думи сякаш се събират в една проста истина: когато човек търси смисъл, посока или дума за живота си, той неизбежно ще се връща към Божието слово. Защото, точно когато нашите думи свършат, Бог говори най-силно.

Марти Райчинов