БЪРЗАМ ДА СЪМ БАВНА
FESTINA LENTE
Вече е време. Да отпусна юздите, които си въобразявах, че дърпам в препускането по живота. Защо ли ги яхваме тия коне на годините и пришпорваме толкова яростно?
Кой ни научи, че трябва да спринтираме на дълги разстояния всекидневно?!
Кой вкара в главите ни лъжата, че в надпреварата е щастието? В бързането, суетенето, надмогването, галопирането по тропащи амбиции?
Никой плод не узрява бързо. Никоя радост не идва от търчане. Никой труд, бързешком претупан не е добър.
Бързам да се радвам бавно и дълго. Ще ми се да забавя летежа на рутинните стъпки. Да успокоя пулса на сърцето в ония грижи, които, май може и без тях. И не е заради натежалите години. Духът е вечно млад. Душата ми размахва криле, опитомени от небето.
Бързам да премахна онова крадене на скъпоценно време, което е отлитало преди от недовиждане.
Бързам да ошлюпя от деня си глупавото въртене около неисканото непотребно.
Бързам да олекна от тежести, които Бог никога не ми ги е слагал. Аз съм си ги натоварила и влачила в десетилетията.
Бързам да имам време. За важното, ценното, неповторимото. Онова, което само аз искам да изпълня, защото то е моя мисия.
Бързам да усетя дълбочината, височината и ширината на всичко, което ми е подарено от небето. Да вкуся от сладостта, която ми е дал Бог. Да Го поглъщам бавно и осъзнато. Защото времето тече като река. И втори път в нея не мога да вляза.
Бързам да обичам, да благодаря и да помагам: бавно да се изливам където ме желаят.
Бързам да усетя посоката, в която ме влече Бог: с бавни и нежни стъпки да вляза в предначертаното.
Бързам да не пропусна мига на бавно събуждане до любимия човек и бавно да прегърна душата му призори.
Бързам да подаря обичта и надеждата си на счупени от бързане човеци.
Бързам бавно да съшия в молитва торбичка за бъдеще. Бавно и с искусен шев да я извеза.
Бързам да стана толкова бавна и зорка в очакването, че да не изпусна нищичко.
Бързам бавно да разгледам отново албумите на живота си. Ни един щрих да не пропусна да преживея отново. Бавно да премине през духа ми възторга от сбъднати деца, внуци, близки и далечни небета и полета…
Бързам да стана бавна в преценката и необузданата емоция.
Бавна да говоря, когато не ме чуват. Бавна да съветвам, когато не ме питат. Бавна да галя, да целувам, да вървя между душите на хората. Бавно и внимателно да преценям стъпките си в сърцата им, че рана никому да не отворя. Бавно и напоително да хваля, да изграждам и оглаждам души.
Бързам да дам прошките, които си знам, че трябва и да поискам някога. Ако не бързам и дочакам Божието време.
То никога не избързва и никога не се забавя.
Бързам бавно да го заживея идващия ден. Бавно да го посрещна, бавно да го изпратя.
И да бързам само когато душата ми побърза да застане на колене в благодарност към Господ, че ми го е дал.
10.03.2026г.
Таня Самоковлиева