Дойде време да ви разкажа за моите предизвикателни последни месеци на вярата ми в Господ Исус. В края на миналата година забелязах, че „светът около мен сякаш се върти” и трудно се фокусирам, докато вървя, а в повечето случаи залитах и падах. Големият проблем се появи на 5 февруари, когато полетях от една стълба и двата ми крака пострадаха сериозно. Този случай ме остави на легло повече от 20 дни и тогава се влоши и цялото ми състояние. Послушах съвета на семейството си и на близки приятели, и обещах да отида на лекар.
След направените изследвания ми предложиха и скенер, предвид симптомите, които имах. Беше интересно преживяване, а очакването ми беше, че всичко ще е наред. Да, но не беше така! На скенера се виждаше менингиом 1,5см/4мм – (тумор в дясната половина на мозъка).
За малко повече от две седмици животът, целите и мислите ми взеха друга посока. Трябвaше да пия определени лекарства до контролния преглед на 11 март, да отложа всичко, което ме натоварва и да почивам. Всички тези събития съвпаднаха с пътуване при децата ни, а и трябваше да им съобщя какво се случва с мен, макар да не беше лесно, но всички те са „бойци” и вярвaт в живия, възкръсналия Спасител. Взехме решение никой да не се поддава на тъга или притеснение, а да се молим и да не даваме място на тревога. Тук искам да изкажа дълбоката си благодарност към всички наши колеги-мисионери от „Агапе България”, които с пост, сълзи и молитви се молиха за мен. Благодаря за насърчителните разговори, грижата, разбирането и безрезервната им подкрепа и любов, както и на „Приятелите от битката” – Международната молитвена верига.
Благодаря и на всички скъпи приятели във Варна, също братя и сестри от региона в ,който служим заедно и за всички дори и непознати които се застъпиха за мен.
Благодаря на Живия, Възкръсналия от смъртта Спасител, Господ Исус Христос. Заради Него и жертвата на кръстта Бог ми подари дни, години да продължа да Му служа. Заключението на лекарите е, че няма причина да се оперира. Туморът е доброкачествен и не расте, и вероятно се е появил преди около 5 години, вследствие на силен стрес или ковид. Не застрашава живота ми или работата ми.
С настъпващата пролет се чувствам прекрасно и с нови жизнени сили. Използвам слънчевите дни да работя в градината и да се наслаждавам на Божието присъствие. Четейки Словото в сърцето ми се раждат нови мечти и вдъхновение за служение.
Докато бях в огненото изпитание страха се опита да се прокрадне, но дълбоко в мен имах твърда увереност, че съм здрава и моят Баща ще се погрижи за мен. Всеки ден Бог говореше нежно на душата ми и ме превеждаше през всяко безпомощно състояние на тялото. Разбирах, колко важно е Духът в мен да има пълна власт над тялото ми, защото Той е, Който дава живот.
Когато сме в огнено изпитание, дори всичко да показва, колко е невъзможна ситуацията доверието в Обещанията на Бога е най-важното. Доверието засилва твърдостта и очакването на пълната Победа и изявата на Божията Слава.
Аз искрено вярвам в Божията намеса на изцеление, но най-съкровени ще останат за мен специалните моменти на общуване със Святия Дух и уроците, които ми преподаваше в място на усамотение. Понякога физическата немощ е срещата на кладенеца, откъдето единствено можеш да почерпиш Живата вода и това да промени изцяло курса на живота ти. Бях на този кладенец, а този епизод от земния ми път ще остане, като пътеводен знак след срещата ми с Исус.
П.п. В целия този сюжет моят прекрасен сърпуг остана истински верен, неотстъпващ пред високата планина, насърчаващ, носещ ме на ръце пред Господа, изливайки сърцето си в молби към Небето.
Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
Евреи 4:15
СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА