Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата. (Лука 5:4-5)
Провалът е пълен. Празни мрежи. Изморени ръце. Тихи води. Цяла нощ на усилия без улов на нито една риба. Сигурно и ти си имал ден без улов. И аз съм имала. Този вид разочарование често говори на ума ми. То шепне: може би това просто не е моят ден. Може би това не е моят сезон. Може би не съм чула добре Бога.
Петър знае това чувство. Историята е описана в Евангелието на Лука 5 гл. Тъмнината избледнява и утрото настъпва, но мрежите на рибарите все още са празни. Петър и екипът му работи цяла нощ. Професионални рибари. Умение. Опит. И мрежите са празни всеки път. Тогава се появява Исус.
Не и по средата на борбата. Не и в най-добрите часове за риболов. Той се появи след провала. След изтощението. След като обезкуражението се установи. И Той казваа нещо, което на пръв поглед няма смисъл.
Навлезте в дълбините и хвърлете мрежите си за улов (Лука 5:4).
Хвърляне отново на мрежите? След цяла нощ опити? В дълбините? Посред бял ден? Петър се поколебава. Можем да го чуеем в неговия отговор. Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не хванахме; но въпреки това, тъй като Ти казваш, ще хвърля мрежата (Лука 5:5).
Въпреки това. Тази думи променят всичко. Какво правим когато Божието наставление противоречи на нашия опит? Какво правим, когато Неговото слово оспорва нашата логика? Какво правим, когато послушанието изглежда неразумно?
Петър избра доверието пред разбирането.
И изведнъж същите води, които цяла нощ не дадоха нищо, отговориха на думите на Исус. Мрежите се скъсаха. Лодките потъваха от тежестта на улова. Трудът, който цяла нощ не даде нищо, един акт на послушание отключи улова.
Но има и по-дълбоко откровение в тази история. Никога не е било само заради богатия улов на рибата.
Петър като видя какво се случи, падна на колене пред Исус и каза: „Иди си се от мене, Господи, защото аз съм грешен човек“
Лука 5:8
Чудото, което чакаше в дълбините, разкри нещо повече от снабдяване.. То разкри Личността зад снабдяването.
Не ставаше въпрос за улова. Въпросът беше за Риболовеца.
Исус разкрива Себе си като Господ над природата, над усилията, над времето, над невъзможното. Празните мрежи бяха основата за откровение от Бога.. Безсилието подготвяше Петър за среща с Него.
Забелязали ли сте как Бог понякога чака докато силата ни свърши, преди Той да проговори? Не за да ни злепостави. Не за да ни накаже. Но да ни покаже, че пробивът никога не е бил и не е в нашите ръце.
Над всичко, което виждаме. Над всичко, което чувстваме. Над всичко, което мислим.
Можем да вярваме на Исус.
Същото място, което изглежда безплодно, може да стане плодотворно по Неговата заповед.
Същата ситуация, която те изтощава, може да ти даде сила поради Неговата дума. Същата област, в която си се провалил, може да се превърне в свидетелство, което те поставя на колене в страхопочитание пред Него.
Готов ли си да се върнеш на мястото на разочарование, когато Исус ти каже? Желаеш ли да хвърлиш мрежата си още веднъж? Готов ли си да се подчиняваш дори когато ти се струва нелогично?
Понякога чудото не е на ново място. То е в твоето и моето свежо послушание и покорство. Затова хвърли мрежата си отново. Не защото условията са се променили. Не защото силата ти се е върнала. Но защото Той проговори.
Нека Той се справи с резултатите.
Твоята и моята отговорност е послушанието.
Вярвай на Този, който стои на брега на твоето разочарование и те призовава да навлезеш на по-дълбоко. Празните мрежи не са краят на твоята история. Те са поканата да откриеш кой всъщност е Исус.
Покори се! Утре хвърли мрежата си отново. Твоето чудо те чака в дълбинате
А Той ще свърши останалото.
Аз Му вярвам!
Вярвай Му и ти!
А Неговият мир ще пази ума ти и сърцето ти в Исус Христос, както през нощта, така и в утрешния ден!