Горко, защото велик е онзи ден, не е имало подобен на него. Това е времето на голямата скръб на Яков, но ще бъде спасен от нея.
Еремия 30:7
В Божието слово има стихове, които носят едновременно товар и предупреждение, и един от тях се намира в Еремия 30:7. Това е пророческо изявление. Говори се за време на интензивна скръб, свързана конкретно с Израел, но с последици, които се разпространяват по целия свят. Когато Библията използва името „Яков“, то се отнася до народа на Израел, Божия заветен народ. И тази „скръб“ не е обикновена трудност. Това е период на безпрецедентно разтърсване, различно от всичко, което е било преди.
Периодът на голямата скръб за Израил обикновено се разбира като време на натиск, преследване и глобални катаклизми, които се сливат по начин, който налага момент на решение. Това е тясно свързано с думите на Исус в Матей 24 като „голяма скръб“ – време, когато ще има бедствие сред народите, знамения по земята и ниво на интензивност, което ще изпита сърцата на хората.
Защото тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и каквато няма да има. (Матей 24:21)
Но дори в предупреждението има обещание. Писанието казва: „Той ще бъде спасен от нея“.
Бог не изоставя Своя завет. Той позволява разтърсването, но запазва остатък. В този момент са вплетени както съд, така и милост.
От духовна гледна точка, бедствието на Израил не е само за външни събития, но и за вътрешно пробуждане. В цялото Писание Бог е използвал натиск, за да върне народа Си обратно при Себе Си. Когато Яков се бори с ангела в Битие 32, той е съкрушен, но и преобразен. Името му е променено на Израел. По подобен начин това бъдещо време на скръб ще доведе до пречистване, до промяна и в крайна сметка връщане към Бога за мнозина. Това, което изглежда като криза, ще се превърне в катализатор за покаяние и възстановяване.
Вече виждаме сенки на това в нашия свят днес. Случва се глобално разтърсване. Системи, които някога са изглеждали стабилни, са силно разклатени. Народите са в смут. Моралът се предефинира. На много места войни, заметресения наводнения, глад, мизерия. Има объркване, страх и нестабилност. Макар че трябва много да внимаваме да не наричаме всяка трудност „скръб“, можем да разпознаем, че това са родилни болки, както Исус ги описа. Те сочат към по-голяма реалност, която се разгръща. Те са напомняния, че този свят не е нашият последен дом и че Божията пророческа времева линия се движи напред.
За вярващия това не е пророческо послание за страх, а за подготовка. Бог не ни е призовал да се паникьосваме, а да бъдем закотвени в Него и Неговото слово. Светият Дух не отсъства във времена на разтърсване. Всъщност Той е по-активен от всякога, привличайки хора, овластявайки Църквата и разкривайки истината пред света. Това е време тялото Христово да се изпълни не само със знание, но и със сила. Да ходим с вяра и разум. Да останем непоколебими. Да бъдем светлина сред тъмнината.
Скръбта на Израел в крайна сметка сочи към Божията вярност. Дори в съда Той помни милостта.
Дори в разтърсването Той запазва Своя народ. Дори в най-мрачния час, Той работи по изкупителен план. Същият Бог, който позволи на Яков да се бори, е Богът, който го благослови и му даде името Израел. Същият Бог, който допуска период на трудности, е Този, който носи избавление от другата страна.
И така, как трябва да реагираме ние, вярващиге?
Да останем будни.
Да останем в молитва. Да останем здраво стъпили в Словото.
Да останем предадени на ръководството на Светия Дух. Защото, докато светът може да навлиза във време на засилен натиск, Божият народ е твърдо позициониран в яснота, авторитет и цел.
Проблемите на Израел са реални. Но реално е и Божието обещание да спасява..
И накрая, Божият план ще надделее.