…и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога.

Филипяни 1:28

Не зная как днес в критерий за духовност се превърна съсредоточаването върху всевъзможни страхове. Пропагандира се страх от културата, страх от науката, страх от иновации, страх от образование. А страхът, както са забелязали умните хора, лесно се трансформира в омраза.

Интересно, че според апостол Павел християните „в нищо не се плашат от противниците“. Да, християните имат противници. Да, има мирогледи, враждебни на християнството. Да, има конкурентни мирогледи, без непременно да са експлицитно враждебни. Просто християните не се страхуват от тях, защото имат трансцендентна основа на своя мироглед и божествени обещания за своето устояване. Затова противниците и противоречащите на вярата просто не са страшни.

Нещо повече, според Павел именно отсъствието на страх е доказателство за ефективната намеса на Бога в живота на християните. Така страхът от конспирации, всевъзможни козни и подмолни намерения не е духовност, а знак за незряла вяра и липса на духовност.

Не, културата не може да навреди на децата ни. Нашата бездуховност, егоцентризъм и неосъзната привързаност към нехристиянски модели (традиции) навреждат на децата ни, така че те стават уязвими от светските духове, което не означава, че на света няма страшни неща. Войните, тероризмът, тоталитаризмът са страшни неща. Но те са страшни не за нашата християнска вяра, а за нашето човешко добруване.

Затова нека в рамките на нашата гражданска съвест се противопоставяме на страшните неща. А в качеството ни на Христови ученици да не се страхуваме от нищо. Това е доказателство за Божието действие в нас и пример за несъстоятелността на хората, които си въобразяват, че могат да ни навредят.