Най-накрая започнах да ходя на консултации. Казвам „най-накрая“, защото от години осъзнавах своята нужда. Имах желание да го направя, но го отлагах по различни причини. Намирах извинения и имах страхове. Когато моят консултант (съветник, терапевт) ме попита как се чувствам след нашата сесия, аз отговорих: „Странно!“, което той предефинира като „неудобно“.
Неудобно, защото съм свикнал аз да бъда от другата страна. Обикновено аз се опитвам да служа или да помагам на околните в нужда.
Неудобно, защото не ми харесва да съм от тази страна и прожекторите да са насочени върху живота ми.
Неудобно, защото част от мен смята, че е егоистично да се фокусирам върху себе си.
Неудобно, защото споделям някои дълбоко лични и болезнени истини. По време на терапевтичната сесия се чувствах неудобно, защото голяма част от моя живот на водач е свързан с болка.
Неудобно, защото мнозина, включително и аз, имат негативни резерви относно консултирането или към тези, които ходят на терапия.
Радвам се, че най-накрая предприех тази стъпка.
Получих прозрение, че макар Бог да е използвал много болезнени преживявания в живота ми за добро или за изцеление в живота на другите, това не означава, че то е изцяло вярно за мен. Не съм анализирал всичко това задълбочено. Причината е в чувството за фалшива вина, защото съм егоистичен, страх от справяне с вината и други подобни. Всички тези усещания са създали много пукнатини в душата ми.
Дадох си сметка, че трябва да водя другите от позиция на моето собствено изцеление и пълноценност, а не да бъда воден от съкрушение и вътрешна болка. Можах да усетя част от това „спокойствие“ и „изцеление“, след срещата с християнин консултант. Писанието обещава, че Бог не само е със съкрушените сърца, но Той ги лекува, ако Му позволят. Мога да проповядвам това уверено на другите, но не съм вярвал напълно, че е възможно за мен самия.
Фокусът върху справянето с някои неща в живота ни не е егоистичен. Грижата за нас самите е от решаващо значение за това да обичаме и да водим другите добре. Това осъзнаване ме подтикна да премина през този процес лично. Най-накрая, можех да видя как се образуват още пукнатини, които засягат семейството ми и моето лидерство. Господ Исус Христос казва, че трябва да обичаме ближните си, както обичаме себе си. Но какво ще стане, ако не обичаме себе си или не се отнасяме добре към себе си? Например, аз самият съм строг към себе си. Аз съм най-суровият си критик и съдник. Самообвинявам се, когато правя грешки и не си прощавам лесно. Не винаги лесно приемам Божията любов, благодат и прошка в собствения си живот. Как мога да дам на другите нещо, което не притежавам?
Моята гледна точка е, че като лидери ние сме естествено фокусирани върху другите. Не се фокусираме толкова естествено върху себе си. И все пак, най-добрият начин да водим добре другите е, като се уверим, че водим добре себе си. Трябва да позволим на Добрия Пастир да се грижи за нашите нужди, ако искаме да се грижим адекватно за нуждите на другите. Трябва да Му позволим да води, напътства, съветва, успокоява, възстановява и освежава душите ни. Не става въпрос за това, че ние пасем другите. Той първо пасе нас, за да можем да следваме примера Му.
Благодарен съм, че Божията доброта и милост ме следват през всичките дни на живота ми… не само другите! Грижата за мен самия под грижите на Добрия Пастир е от решаващо значение, ако искам да съм добър водач на другите. Мисля, че времето и разходите в грижата за нас самите, са добре инвестирани и си заслужават.
Автор: Бен Фоли
Източник: Serve Now