„В онзи ден Господ на Силите ще бъде славен венец и красива корона за останалите от народа Си, и дух на правосъдие за онзи, който сяда да съди, и сила за тези, които отблъсват неприятеля до портата му.“
(Исая 28:5-6)

„В онзи ден“ – далечното бъдеще

„В онзи ден“ звучи като нещо далечно и непостижимо. Като утеха за бъдещето: „Един ден всичко ще се оправи.“ Пророците обаче не го използват по този начин. За тях това не е бягство от реалността, а поглед към това как изглежда светът, когато Бог наистина управлява – със справедливост, със защита за слабите и възстановяване на онези, които са потиснати.

И точно тук става интересно – този кратък откъс от два стиха в Исая се появява сякаш внезапно, насред силно изобличение срещу израилтяните. Те живеят егоистично и в пряко противоречие с Божия призив за справедливост.

Какво означава „в онзи ден“ за нас днес?

Ако го преведем на нашия език, „в онзи ден“ не е просто утре. Това е контраст с днешното. Днес често приемаме нещата с думите „тука е така“. Връзките решават повече от качествата. Правилата важат избирателно, а най-уязвимите плащат цената.

Днес е по-лесно да свикнеш с несправедливостта, отколкото да ѝ се противопоставиш. Днес обръщаме поглед настрани и ходим за гъби, когато има нужда от правда. И точно насред такова наше „днес“ Исая вмъква тази картина.  „Онзи ден“ не е „някой ден“, обещание за някаква абстрактна бъдеща победа. То е поглед към действителността и нормалното в Божиите очи.

За кого е надеждата?

И може би най-силното в текста е това – че надеждата не е за онези, които държат контрола и знаят как да го използват за собствена ползва, а за онези, които страдат от това. За хората, които усещат, че системата не работи за тях, че трябва да се борят повече, за да получат по-малко, че истината често няма глас.

„В онзи ден“ е обещание, че това няма да е последната дума. Но това е и покана – да започнем да живеем с този дух още сега. Не като оправим всичко изведнъж, а като не се примирим, че така трябва да бъде.

Автор: Марти Райчинов