Когато съм в страх, на Теб ще уповавам.

(Псалом 56:3)

Когато стоя на кръстопът, ме залива объркване, защото всяка посока изглежда несигурна. Обикновено напират въпроси „Защо?“, „Кога?“ и „Как?“, докато душата ми се изтощи от тях.

От опит съм разбрала, че когато следващата стъпка е невидима, най-доброто, което мога да направя, е да престана да се опитвам да решавам бъдещето, а да започна да стъпвам на сигурното. Когато не зная какво да правя, се връщам към познатата вече истина.

Какво зная? ЗНАЯ, ЧЕ БОГ Е ДОБЪР

• Това е първата котва. Когато светът около мен е жесток, когато новините са тежки или когато личният ми живот е поредица от неуспехи, умът се опитва да ми каже, че Създателят вероятно е променил природата Си. Аз не искам и не вярвам на тази лъжа.
• Божията доброта не зависи от моето представяне: тя е същността на Неговото естество. Той е добър в чакането. Той е добър в Неговото „Не“. Той е добър в тишината.
• Когато призная факта, че Бог е фундаментално добър, страхът от бъдещето започва да се разсейва. Може да не зная плана, но познавам характера на Този, който държи химикалката и пише въпросния план.

1. БОГ Е БЛИЗО ДО МЕН

• Объркващият кръстопът често ме кара да се чувствам изолирана, сякаш Бог е излязъл от стаята, докато се опитвам да разбера нещата. Но истината е, че Той е най-близо до мен в хаоса.
• Той не ме наблюдава как се боря от далечен трон. Той е близка помощ в трудни моменти. Той е в стаята. Той е в колата. Той е в сълзите.
• Не е нужно да викам, за да привлека вниманието Му – просто трябва да Го помоля. Да бъде „близо“ означава, че Той вижда детайлите, за които се тревожа. Той чувства натиска, на който съм подложена. Аз не мога да се ориентирам сама в тази мъгла, но вървя с Този, Който е създал светлината.

2. БОГ НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛ С МЕН И ЖИВОТА МИ

• Това е най-мощната „точка“ на моята тревожност. Ако гледам бъркотията, застоялата се дълго болка или безизходицата, умореното сърце, виждам работата в процес на разработка. Често бъркаме запетаята с точка. Мислим си, че щом сме се блъснали в стена, историята е приключила. Но Бог е Майстор Строител и Той не оставя проектите наполовина завършени.
• Забавянето не е задънена улица. Борбата не е последната глава. „Не зная“ е просто подготовка за „Вижте какво направи Бог“. Той продължава да тъче. Той продължава да работи. Той все още прибавя. Ако все още нещо не е добре, значи Той все още не е приключил.

3. СЛЕД ВСИЧКО ПРИЕМАМ БОЖИЯ МИР

• Когато се чувствам обзета от „Какво следва?“, спирам да търся отговора и започвам да си почивам в Истината. Не е нужно да виждам цялото стълбище, за да направя следващата стъпка.
• Просто трябва да зная кой ме държи за ръка, докато стъпвам на следващата стъпало, или за момент съм спряла на стълбищната площадка.
• Тогава мога да опростя фокуса си. Да дишам дълбоко и свободно. Да се облегна в Неговите обятия.

Моля те, ако днес си пред кръстопът, чувстваш се изгубен/а и не знаеш накъде да тръгнеш, довери се на тези три истини, и чакай Господа. Той е добър, близо до теб и продължава да работи за твое добро.