Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!
Марк 11:9
Осанна! Означава „Спаси сега!“ Това викаше възторженото множество, докато посрещаше в Давидовия град Месията. За нас, хората, всичко се свежда до момента. Днес да получа! Сега да видя! В момента да бъда удовлетворен, зарадван, ощастливен, защото заслужавам. Аз съм венецът на творението все пак.
Цветница е, Връбница или Палмова неделя, или Вход Господен. За поредна година в свободна и мирна страна. Празнуват цветята, даже храстите и някои дървета. И дали изобщо се сещаме за онзи ден. Денят, в който клони бяха поставяни на земята, за да влезе един нестандартен Цар, възседнал магаре. Уж цар, пък няколко дни по-късно не можаха да го разпознаят в една безлична група и трябваше да го „бележат“ с целувка.
Имаше и песни, възклицания! Децата сякаш се радваха повече от всички. Вероятно шумът заглушаваше истинските думи, но вълнението беше обзело множеството. Не знаем колко от тях се бяха възползвали от Учителя на магарето. Колко ли бяха сред нахранените с хляб и риба? Сред свидетелите на вода, превърната във вино?
Може би имаше и такива, чийто съсед е бил сляп и е прогледнал, докоснат от Давидовия Син. Възможно е да се е намирал и някой, който е познавал прокажен, но после го е видял чист, след срещата с младия Назарянин. Много е вероятно сред слагащите на земята клони да е имало и някой глух, който е започнал да чува, след Слово, произнесено от Галилеянина.
Само предполагаме. Едно знаем. Сбъдваше се поредното велико пророчество. Очаквано със столетия. Народът беше нетърпелив за поредното чудо (може би!). След дни предстоеше Пасха, най-великият празник, изпълнен със спомени за величие. Защо не тогава? Защо не поредното избавление – свобода, независимост, печалба, избавление?!
Напълно сигурно е, че ТОЗИ, Който яздеше магарето, знаеше къде отива и какво Го очаква. За това беше дошъл. За този час! За тази мисия! За тази болка! За това предназначение! За кръста! За позора! За радостта да види изпълнението на предвечния план посредством собствените Си думи: „Свърши се!“ Още няколко дни само. Още няколко празни обещания от устата и сърцата на Неговите, които бяха смели само на думи.
За Месията нямаше връщане назад. Той беше дошъл, за да остане, но не на чужд трон. О, не! Планът беше ясен за Отец, Сина и Духа! Кръстът и чак после славата! Няма спасение без цена. Няма битка без победител. Победителят беше предизвестен още в Едем. Дойде моментът. Напред през тълпата, която искаше, очакваше и скандираше. Напред към Божията воля. Напред към покорството на Отца! Напред към безусловната любов! Защото възлюби докрай.
Цветница е! Празнуват цветята, които бързо увяхват, но Божието слово и обещанията остават. Палмова неделя или Връбница – ден за радост, защото Бог е верен. Защото Неговият Син ни е възлюбил. Защото пророчествата се сбъдват. Защото макар ние да сме неверни, Той верен остава.
Зарадвайте се всички, които вярвате в Божия план! Повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава. Защото спасението е много близо сега, отколкото когато в началото повярвахме. Нека извикаме: Осанна! Спаси сега! Спаси семействата ни, близките ни, страната ни, света! Смили се, макар че не заслужаваме!
Благодарим Ти за верността! Благодарим Ти за радостта да вярваме в обещанията и да очакваме тяхното изпълнение с непоклатима надежда! Само ТИ СИ Бог! Вън от Тебе няма добро за никого от нас. Очакваме Те! Благодарим ТИ, че си близо! Осанна!