Как бихте организирали времето си, ако знаехте, че ви остават само няколко дни живот? Колко целенасочени биха били думите ви? С кого бихте прекарали оставащите часове? Какви дейности или преживявания бихте избрали? Мисълта за предстояща загуба естествено подчертава важността на минутите и моментите, които предшестват събитието. Ето защо повечето от нас, които са загубили някого, все още могат да си спомнят, вероятно с ярки подробности, последния разговор или последното преживяване. Загубата има склонността да запечатва спомени в най-дълбоката част на душите ни.
Знаейки това, искам да ни предизвикам да не прескачаме Велики вторник, както често сме склонни да правим. В стремежа си да стигнем до задушевността на Пасхалната вечеря, пълния хаос и отчаянието на Разпъването на кръста, напрежението в събота и празнуването на Великден, често оставяме много малко място да седнем и да размислим върху това, което се е случило между Триумфалното влизане в неделя и Последната вечеря в четвъртък. Но именно тук, в тези често забравяни моменти Исус споделя някои от последните си думи, преди да бъде разпънат.
Не се заблуждавайте, Той идеално знаеше хронологията. Знаеше, че триумфалното влизане в Ерусалим ще бъде едно от последните му влизания в града. Знаеше, че макар чудесата и силата му да достигаха критична маса на влияние (току-що беше възкресил Лазар от мъртвите само със силата на гласа си, което доведе до вълна от хвала и поклонение, както наричаме Палмова неделя или Цветница), дори при считания от мнозина връх на земното Mу служение, до края на седмицата всичко щеше да стигне своя решаващ момент.
Той знаеше какво е заложено на карта. Знаеше, че предстои опустошително предателство, че мъченията, агонията и непоносимата болка наближават. Знаеше всичко това, и какво избра да направи през онези последни дни преди разпъването си?
Направи това, което правеше от години. Учеше. Обичаше. Служеше, отговаряше на въпроси и задаваше свои собствени. Не изискваше публика, нито търсеше трибуна. Говореше на хората, които искаха да Го слушат, и не им спестяваше нищо. В края на краищата, как би могъл? Това бяха последните Му дни, последните Му думи. Те бяха умишлено подбрани да се падат на тези първоначални дни от Страстната седмица. Тежки и важни послания. Ако сме склонни да ги разглеждаме като такива, вероятно ще придобием ново разбиране върху тези притчи и истини.
Ако се върнете и погледнете и четирите евангелия, ще осъзнаете една изненадваща истина. Двадесет и осем от 89-те глави (почти една трета от записания живот и път на Исус) се развиват по време на Страстната седмица. Това са дните, предшестващи възкресението Му. Ако погледнете Евангелието на Матей, ще забележите, че триумфалното влизане на Исус в Ерусалим е записано в глава 21. Възкресението Му завършва книгата в глава 28. Пасхалната вечеря се яде в Матей 26. Това означава, че вероятно всичко, което се случва от Матей 21:12 до Матей 26:5, се случва между понеделник и сряда на тази специална седмица. Велики вторник е центърът на този период.
В дните между Цветница и Велики четвъртък Исус проповядва притчата за двамата сина, притчата за лозарите и притчата за сватбеното пиршество. Той споделя Своя добре познат отговор на въпроса за плащането на данъци на Рим. Исус каза: „Давайте на Цезаря това, което е на Цезаря, и на Бога това, което е на Бога.“ Разговаря със садукеите за възкресението и с фарисеите за най-голямата заповед.
Той тълкува Псалом 110. Предупреждава юдейските водачи за последствията от техните неправедни действия и оплака Ерусалим. Предсказва разрушението на храма (както на тялото Си, така и на физическия храм). Говори за края на века и за времената, които предстоят. Говори за това как трябва да сме готови, понеже никой не знае деня, нито часа на второто пришествие. Той подкрепя учението Си с притчата за десетте девици. Пет носят допълнително масло за лампите си и затова са готови, когато дойде младоженецът.
Той разказва една поразителна история за четирима слуги, на които господарят е дал по един талант и отговорността да бъдат добри стопани. Именно от тази притча черпим често повтаряните думи: „Добре, добри и верни слуги.“ Той говори за последния съд, за това, че не само външното възприятие на нашата вяра и християнство ни спасява. Истинската и спасителна вяра се изразява в действие към най-малките, последните и изгубените.
Всичко това и още много други неща се случват някъде между понеделник и сряда на Страстната седмица. Това са последните публични проповеди на Исус преди разпъването Му (Евангелието от Йоан описва така наречената „Беседа в Горната стая“ в глави 13–17). Това е частно учение, отправено към малката група ученици, които са с Него, а не публично учение.
Всъщност не знаем точно кои притчи или учения са изнесени в кои дни, което всъщност е доста красиво по свой собствен начин. При липсата на точното време на ученията, евангелистите ни дават да разберем, че мястото или денят не са най-важното; думите и посланията са основните точки.
Ако има едно основно послание от Великия вторник, то е, че Исус е верен на работата си да „пасе“ хората, които Бог Му е поверил. Прави го дори когато най-тежките обстоятелства заплашват да се стоварят върху живота Му.
Знаейки, че дните Му са ограничени, Той избира да подготви учениците Си. Да насочи сърцата им отново към любовта и щедростта на Отца. Към отговорността и призива на светиите да се подчиняват. Да работят усърдно и очакват окончателната победа над всяко проявление на тъмнината.
Неговите действия на Велики вторник трябва да ви дадат голяма увереност. Независимо какво ви очаква, независимо какви обстоятелства могат да възникнат утре, Исус няма да се откаже да ви обича и да ви води.
Той не се крие и не мисли само за собствения Си интерес. Всъщност, ако беше „се скрил“ през Страстната седмица, ожесточеността и злобата на религиозния елит може би никога не биха ескалирали до разпъване на кръст.
Той е верен, непоколебим, уверен и искрен. Той е образец на послушание, поставяйки думите и плановете на Своя Отец над всякакви човешки изкушения, възникнали пред лицето на предстоящата Му смърт.
Като такъв, той може да укрепи нашата решимост да бъдем също толкова послушни, независимо от цената. Сега знаем цялата история. Вярваме, че ако живеем като него във вторник, в крайна сметка ще бъдем възкресени с него в победа в онази последна и окончателна неделя.
Автор: Джейк Даге
Превод: Наталия Станчева