„Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.”

(Притчи 29:5)

Думите ни трябва да бъдат любезни и окуражаващи, но в този стих сме предупредени за опасността от ласкателството. Това е термин, който означава да се прави комплимент на някого не просто за да се похвали нещо добро само по себе си или да се подкрепи човека с любов, а с цел да се извлече някаква лична полза (Юда 1:16). Когато мотивът е такъв, твърденията на ласкателството често не съответстват на реалността. Те преувеличават в опит да се харесат на егото и да извлекат ползи от благодарния слушател.

Но как ласкателството е мрежа за този, който слуша? Вместо да помогне на слушателя да получи точна представа за своите силни и слаби страни, ласкателят умишлено му дава преувеличена, нереалистична представа за себе си. Същността на глупостта и нейната разрушителност е да не виждаш себе си такъв, какъвто си в действителност. Както всички добре заложени капани, ласкателството се прикрива, но когато капанът щракне и мрежата се вдигне, жертвата е безпомощна. Християните никога не трябва да използват ласкателство, нито в бизнеса, за да привлекат клиенти или инвеститори, нито дори в споделянето нa вярата Солунци 2:4–6).

Има ли някаква част от живота ти – в семейството, в бизнеса или другаде – в която използваш ласкателство, за да получиш нещо за себе си?

Молитва:

Господи, признавам, че има моменти, в които лаская, за да се справя с трудни хора или да поддържам други важни взаимоотношения. Натъжава ме това, колко мразиш този вид лъжлива реч (Псалм 12:2–3). Покайвам се за това и Те моля да ми дадеш смелост да се променя. Амин.

Превод: Радо Марчев

Автор: Тим Келър