В даден момент, като пораснало дете или може би тийнейджър, всеки от нас се е зачудвал защо Страдалната седмица се нарича именно „страстна“. В съвременния свят значението на думата се свърза с разпаленост. Включва рудно контролирано желание, някакво неудържимо увлечение, даже любовно привличане. На старобългарски език, обаче, под „страст“ се е разбирало „страдание“, „мъка“ или „подвиг“. „Страдам“, от своя страда, има своя корен в славянските езици, който първо е предполагал само полагане на усилие, труд. Впоследствие включва и мъчение, лишение, терзание и болка, както физическа, така и душевна.
Колко точно чрез етимологията на думата можем да си представим цялостната картина около страданията на нашия Господ преди Голгота. В Гетсиманската градина Исус се моли – и как само се моли – чак потта му става като големи капки кръв, е записал евангелист Лука. Усърдно, усилно, угрижено, уморително… ужасено, усещайки приближаващата го угроза. Как се преглъща мълчанието на Бог Отец? Трудно се приема явният отказ чашата да отмине единствения Му възлюбен Син, да Му бъде спестен срамът, да има щастлив изход. На Разпети Петък не закъсняват мъченията и болките, а на Голгота освен физическото изтезание и унижение, връхлитат и душевното терзание и недоумение: „Боже мой, Боже мой, защо си Ме изоставил?“
Защо? Въпрос вопъл, в който плаче болката от едно напълно незаслужено наказание.
Следващия път, когато далеч преди устните ни да изрекат думите, сърцето ни изстене: „Защо страдам? Защо на мен? Защо не се намесиш?“, нека помним, че отговор на нашето „защо“ винаги има. Но не ни се казва веднага или не го разбираме ясно. Често не го и разбираме изобщо, понеже човешкият ум няма как да го осмисли в земната реалност тук, а не отвъд, в Божията вечност.
Удивителното е, че при Господ Исус Христос отговорът „защо“ е дошъл преди въпроса на Кръста. 700 години преди раждането на Месията пророк Исая изрича знаменателните думи на 53 глава, над които може да разсъждаваме часове, дни и години и пак да не схванем дълбочината на истината в тях.
„Наистина Той взе върху себе си нашите болести и понесе нашите страдания, а ние си мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше прободен заради нашите грехове и подложен на удари заради нашите беззакония. На Него беше отредено наказанието, довело до нашето спасение, и чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, всеки беше тръгнал по свой път. Но Господ натовари Него с всички наши грехове. … и Той стана ходатай за престъпниците.“
И преди някой да помисли, че „престъпниците“ са отделна група, с която няма нищо общо, нека е ясно, че става дума точно за нас, от първия до последния човек. Всички принадлежим към групата на престъпилите Божия закон. Непокорни сме на волята Му, не зачитаме Словото Му, прегърнали сме нашата истина (която естествено е различна според разбиранията на всеки), желаем да живеем по нашия си начин и стандарти, следвайки нашите страсти. Страсти, твърде различни от „страстите“, изстрадани през онази седмица между „Осанна!“ и „Разпни го!“
В Исая отговорът на въпроса „Защо Безгрешният трябваше да страда и да умре?“ е отговор за нас. Отправен е към нашите уши, не към Исус.
За да имаме ходатай.
Някой, който ще се застъпи за нас в Съдния Ден, ще пледира в наша защита и ще измоли Бога за милост към нас. Само Той може да го направи. С жестоко бичувано и разпънато на кръст тяло. С ръце и нозе, прободени в нечовешко страдание. Със сърце, преливащо от божествено състрадание към нас, създадените по Негов образ и подобие. Единствено Той е достоен. Христос Спасител.
Автор: Наталия Станчева