Отмина Разпети петък! Труден ден, изпълнен с болка, страдания и много тъга. Тези чувства могат да ни затворят и да погине в нас надеждата, ако не търсим смисъла за „най-тъмното преди зазоряването”! Отвъд сладостта на козунаците, смях от чукащи се пъстри яйца и агнешкото, отвъд всичко това нека намерим истинския смисъл на Празника. Добре е да потърсим в сърцата си и да се подхраним с живото Слово!

В тази връзка известният автор Джон К. Маскуел коментира: „Тъжен е за всеки денят, в който ще се почувства напълно доволен от живота, който живее, от мислите, които мисли, от делата, които върши и престане да чука неуморно по дверите на своята душа, воден от желанието да направи нещо по-велико за Господ и за хората.”

В ден като днешния, мисълта на Максуел за смисъла, целта, мотивацията и удовлетворението от пътя ни тук е много заземяваща. Търсим и се целим в многобройните постижения и одобрения от света. Непрекъснато сме в някаква надпревара за достигане на пълноценно удовлетворение, което все не постигаме. За да осъзнаем заблуждението, че това е постижимо по човешки, нека да осмислим деня преди Възкресението. След яйцата и агнетата идва тишината. Съботата е изпълнена с много дълбок смисъл за всеки, който може да прозре над видимото и да дръзне да мине над собствените си болки.

„Защото и Христос един път пострада за греховете… бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по Дух, с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата“ (1 Петър 3:18-19)

Цялото страдание на Христос в петък и преминаването Му през гроба в съботата е изключителен израз не само на нечовешкото физическо страдание. Това свято страдание показва върховната сила, заложена в Бога. Той ни предава посланията Си чрез пътя и жертвата на Единородния Син. Христос даде примера Си за способността да издържим светския натиск. Може да понесем дори унижението, когато сме в Божието благоволение и в познанието за спасението на душата ни. Този модел за справяне със земните ни болки е недостижим, но е истински доказал своята валидност чрез Възкресението. Във вярата има истини, които не биха могли да бъдат разбрани посредством човешкия ум, ограничен до видимото.

За да минем над видимите истини често преминаваме през болки – физически или душевни. Разпознаването на смисъла на болката е истинско Божие благоволение. Тази болка, допусната от Бога в живота ни, е истинското учение и пречистване още в пътя ни тук. Тя може да донесе духовно израстване. Още по-дълбоко познаване на Господ, когато я приемем и поверим в Божиите ръце! 

„И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.“ (Лука‬ ‭22‬:‭41‬-‭44)‬

Просветеното познание носи пълнота и единство с Господ. Вярващият човек може да принесе в жертва светските си щения. Може да се откъсне от грешните си земни зависимости. Възможно е, когато целта е да познае и развие стремежа за единение и усъвършенстване в образа на Христос. Недостижимото за нас е напълно постижимо за Господ! Чрез Него ние получаваме сила и воля да превърнем личните страдания от безсмислени в изкупителни и пълноценно свързващи с Бога. 

Истински дълбокото страдание помага на човека да се огледа сам в недостижимата дълбочина на душата. От този акт човек ще получи сили и воля да се откъсне и да се освободи от светските си идоли. А Господ в милостта Си ще използва тези сакрални моменти, за да пречисти душата и да я поведе към нейното вечно спасение. Бог ще използва тези трудни моменти, за да промени онези части от характера ни, които все още ни задържат в посредствената ни земна форма на съществуване.

Едновремено с това, Господ ще ни покаже колко пълноценен и истински удовлетворяващ може да е животът ни в нашата променена същност. Този акт на очистване е възможен единствено за Господ. Затова и човеците осъзнават, че не могат да се променят, ако са дошли с определени негативни черти в характера си. НО! Ако познаем Христос, Господ, Сам ще ни насочи в пътя, ще ни освободи от тези страхливи, заблудени пътчета. 

„И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.“ (Римляни‬ ‭5‬:‭3‬-‭5)‬

Страданието е временно, а Възкресението е сигурно за всеки осиновен от Господ, нашия многомилостив Отец! Той ни е обещал Своята подкрепа. Макар да изглежда, че мълчи в трудни периоди, само спасителната вяра ще ни даде полза от тишината на Съботата преди Възкресението.

Великата събота напълно олицетворява периодите на най-дълбоката тишина. Може да не чуваме Божия глас и да не усещаме подкрепата на Святия Дух, но Той действа. Той е с нас заради верността Си и обещанието, което е дадено и подпечатано на кръста. Тази надежда на Великата Събота ще ни държи над болки и пагубни желания, въпреки крещящия обиди свят около нас, оставяйки ни целебната Си тишина. 

Познаващите Словото и обещанията на Господ могат да преминат отвъд видимото за света, защото знаят, вярват и действат в Христовото име. Той ще ги вдигне над парещата болка в света. Надеждата, че горното е вечната инвестиция, заличава светските болки или поне ги прави поносими. Те стават бледи пред лицето на вечния живот, който е скрит с Христос в Бога.

„И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.“ (Колосяни‬ ‭3‬:‭1‬-‭3‬)

ГОСПОД Е ЖИВ! Христос възкреси надеждата, вярата и силата, чрез които да упорстваме в пътя тук, движейки се уверено в Неговата правда към Вечността. Съботата изтича! Идва Неделята!