А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

Матей 28:16-17

Ние, хората имаме незряла представа за силата на доказателството. Представяме си, че нашите убеждения се формират от това, което виждат очите ни и пипат ръцете ни. Но това далеч не винаги е така. Поне не е така по отношение на най-важните ни, най-съществените наши убеждения.

Има формирани представи, които не могат да бъдат повлияни от никакви доказателства. Те са изваяни от невидимите нишки на травми, възторзи и преживявания, които са формирали нашите очаквания и разбирания. Те нерядко са истинската движеща сила зад нашите решения и убеждения, а не „доказателствата”.

Затова не се обезсърчавай и не казвай „това не е за мен”, ако някак не можеш да повярваш във възкресението на Христос. Някои от Неговите най-близки също не можеха да повярват. Просто продължавай да Го срещаш, да се изправяш пред думите и делата Му.

Това беше поне третата среща на учениците с възкръсналия Христос (виж Йоан 20:19-26), а някои все пак „се усъмниха“. Изглежда вярата се появяваше в сърцата и умовете им, а след това оставени на тяхната вътрешна динамика, отслабваше, за да отстъпи място на болезнено съмнение и дори отрицание.

Но ти продължавай да срещаш Исус – в Писанието, на Голгота, като с времето виждаш, че и твоят живот има много връзки, в свидетелствата на общността на вярващите.

И знаеш ли? Никой ученик не остана невярващ. Природата на съмнението не е вътрешно устойчива. То не може да продължи вечно. Отстъпва място или на вярата, или на безразличието.

Ти съмняваш ли се, както някои от учениците? Тогава не си безразличен. Тогава идваш на срещите с Него. Минаваш през местата, където е очакван. Тогава Неговата доброта и грижа работят в сърцето ти и ще видиш, че ще се свържеш с живия Победител над смъртта. Ще имаш връзка с Него, която надхвърля сегашните ти разбирания за съмнения и вяра.

Защото Христос възкръсна!

Момчил Петров