Замисляли ли сте се какво стана със завесата в храма, когато тя, след разпъването на Христос, при смъртта Му се раздра?
Дали четиридесет години, докато храмът бъде разрушен през 70 г. от император Тит, тя си е стояла раздрана?
Не мисля.
Вярвам, че блюстителите на реда в храма и смятащите се за верни, правоверни служители бързо са се заели да поправят щетите.
В името на Бога…
Нищо, че самият Бог раздра завесата…
Бог е
Истина, искреност,
разчупване, близост,
споделяне, достъпност, яснота,
нови начала, нови начини,
излизане от статуквото, творчество,
неочакваност, провокация на легализма,
скандализиране, отпор на тези, които се опитват да Го обсебят, приковат, рамкират, покрият, направят елитарен, само техен, достъпен само през тях…
Мислиш ли, че си различен?
Какво кърпиш?
Завеса или мрежа за ловене на „риби“?
Защото мрежата не е един човек или малка група от хора, иначе ще е мрежичка, а не мрежа.
А мрежата се кърпи с връзките на любовта,
не с активизъм, не с прикриване, не с зашиване, не с коригиране, не с покриване на това, което Бог е освободил, развързал, премахнал,
не с инициативи, „помагащи“ на Всеможещия нещата да се върнат в старото русло и да изглеждат приемливи за религиозните духове,
не с човешки напъни и политики…
Завесата се раздра!
За да може Бог да излезе от храма и да бъде достъпен за всеки.
Кога и ние ще раздерем сърцата си, за да бъдем достъпни за Бога?