Луи Пастьор (1822-1895) е не само велик учен, но и дълбоко вярващ човек. Той често подчертава, че науката и вярата не си противоречат, а се допълват.

Изключителен експериментатор, Луи Пастьор предизвиква революция в науката на XIX век, като концентрира усилията си върху разрешаването на конкретни практически проблеми. Повечето му изследвания не се ограничават с теоретични обобщения, а намират широко приложение в медицината, промишлеността и селското стопанство.

Ето някои от най-известните му мисли и идеи по темата за Бога:

Науката като път към Бога: Една от най-цитираните му мисли гласи: „Блажен е оня, който носи в себе си един Бог, един идеал на красота, и който им служи.

Пастьор е смятал, че колкото повече научаваме за сложността на живота и микросвета, толкова по-ясно виждаме интелигентния дизайн зад тях.

В речта си пред Френската академия на науките (1862 г.) великият учен споделя:

Какво има над звездите? Небе. Над него? Ново, друго небе. Ако речем време пространство, величини без измерения, стига ли? Това не задоволява. Когато
тази мисъл завладее човека, то не му остава нищо друго, освен да падне на колене в безмълвие пред Създателя на всичко

Често се разказва за младеж, който във влака с часове се опитвал да обясни на упорит старец, четящ Библията, че науката отхвърля Бога. На раздяла въпросният старец подал на младежа визитната си картичка, на която пишело: професор Луи Пастьор, Генерален директор на Института за научни изследвания.