Общуването винаги е означавало срещнати очи, събудени чувства, попиващи в душата думи ЛИЦЕ в ЛИЦЕ. Защото сме сътворени личности, а не киборги. Дори виртуалното общуване е постижимо при същото условие. За да е отразена мисълта и отговорена емоцията.
И докато рекламите превземат смело вниманието ни, търсейки откровено платено общуване, ние, живите хора страхливо правим заявка за общуване. Не умеем да общуваме пълноценно. Особено в интернет пространството. Там всички разлистват света. Някои, обаче, не застават лице в лице с публиката. Дават ѝ умишлено гръб, загадъчно и оскъдно комуникират я с краче в море (сещай се къде съм), я с ръчица, протегната към някого и някъде, лепят звездички и сърчица на детските личица, маркирайки неприкосновеност.
Парадоксално, тревожно и обидно поведение на прикриване. Боязън и слагане на незаслужени бариери пред читателя.
Гледам от лентата на фейсбук гърба на майка, гърба на детенце, гърба на количка, гърба на проходил малчуган, гърба на сватбена двойка, гърба на турист, гърба на абитуриентка… Надничам да се зарадвам, не мога. Усещам пипалата на недоверието и суетата.
Тревожна мода ли стана, епидемия на суеверието ли или чума сред все по-изолиращия се съвременен човек? Парадокс, обясним само с човешкото неверие и страх.
А иначе иска да го видят и оценят в обществения медиен „разговорник“, ако може със сърчице. Напълно приемам желанието да слагаш граници. И го уважавам. Не публикувай и край! Не разбирам половинчатото и неискрено заиграване с публиката: да покажеш гърба си, а да очакваш овации. Напомня ми лош фокусник, който нечистоплътно се старае хем да го забележат, хем да не се разкрие.
Скрити лица, скрити емоции… Уязвимост от самия себе си. Защо тогава въобще качваш снимка? Иначе добре си подбрал фона, модерната дрешка и трендовия фасон на возилото. Всичко е премислено, за да създаде ефекта „уау“, но само толкова. „Може да наблюдавате само гърба ми. Толкова ви е позволено, толкова заслужавате!“
Още по-разпространеният вариант е страх. Страх от урочасване, завиждане и напакостяване. Добре го знаят тези, които са имали вземане-даване с баячки, врачки, екстра и ултрасенси. Персоните на тъмния свят могат да отгледат паника, мнителност, позиция на атакуваща отбрана и огромна доза злост в клиентите си. Да не те урочасат, да не се счупи бракът, да не стане нещо с детето, да не те прокълнат, да не тръгне на лошо!Затова се крий, ама и купи това, сложи онова, да те пази…
И така започваш да виждаш в хората потенциални врагове, презастраховаш се със затваряне в себе си. Но нали егото напира да го видят! А ако ли нещо се случи, ще имам виновник, защото ми завидяха.Отговорността не е моя! Трупаш мнителност към себеподобните и още повече губиш красивото си човешко лице. Не само в медиите, но и в живото общуване: Задължително ще завидят! Обезателно ще ми откраднат плановете!Непременно ще ми пратят лоши мисли! На пък, напук на вас ще ви покажа само гърба си, и гърба на детето си, и гърба на сватбения ми букет, и гърба на човека до мен, и гърба на каквото не бива да виждате.
Печална и жалка картинка! Къде отиде споделената радост или съпреживяна раздяла?! Къде е искреното желание да общуваш?
Отвсякъде се зъби грозното лице на рекламата. Закачено и уголемено гротескно по билбордове, телевизии, сгради и возила. Ласкателно мазно, пошло и греховно, но открито! Няма страх и свян! А ние, човеците се страхуваме да покажем лицата и постиженията си дори от далечна снимка! Затова скрито живеем. Скришно „показваме“ благословенията, които, между впрочем, не са само наша заслуга, а милост и награда Божия. И славата на Всевишния си я присвояваме. Колко преобърнати разбирания за мотивите на публикациите ни! Колко извратен разум, крадящ самите нас!
Вместо благодарност за възможностите и живота в радост! Вместо уважение към хората, които си избрал за приятели, дори в изкуствената среда на световната паяжина! Вместо почит към Онзи, от Когото ти са поводите за тези снимки!
Лице в лице да го живеем този кратък живот! Честно и открито. За да не се огорчим някога, че са ни дали същия гръб. И ще е добре, ако е само от другите. Защото по-страшното е ти да си обърнеш гръб. Да загърбиш Светия, Който те гледа в лице всякога и всякъде. В Който живееш и Който съществува във всяка душа, що диша.
Бог никога не обърна гръб на Сина Си. Той Го възкреси за теб! Христос е жив за мен и за теб!
Автор: Таня Самоковлиева