„Покайте се прочее и обърнете се, за да се заличат греховете ви, за да дойдат времена на освежаване от присъствието на Господа.“ (Деяния 3:19)

След изцелението на куция човек всички погледи се обръщат към Петър. Но той не задържа вниманието върху себе си. Не казва: „Вижте какво направихме.“ Вместо това насочва хората към Исус. Напомня им, че Бог още отдавна е дал обещание – чрез Авраам Неговият народ да стане благословение за целия свят. А сега това обещание не е просто идея от миналото. То е изпълнено в Христос и продължава да живее чрез Неговите хора.

Петър прави нещо удивително. Той не затваря хората в тяхната вина. Да, казва им истината за грешките им, но веднага отваря врата към надеждата: „Покайте се… обърнете се… и ще дойдат времена на освежаване.“ Бог не е счетоводител на провалите ни, Който чака да постави последната черта под името ни. Той е Баща, Който кани хората обратно у дома. Покаянието не е наказание, то е завой към място, където душата отново започва да диша.

Това призвание не е останало в двора на храма в Йерусалим. То продължава и днес. Ние също сме поканени да бъдем хора, които носят Христос в ежедневието си – с една добра дума, с прошка, с търпение, с малък жест, който никой друг не вижда. Интересното е, че Божият модел винаги работи по един и същи начин: когато станеш благословение за другите, откриваш, че самият ти отново и отново си благословен.

(Преведено от Clergy Stuff)