„Така казва Господ: Не отивайте да се биете против братята си израилтяни. Вървете си всеки у дома си, защото това дело е Мое.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха от похода си против Йеровоам.“
2 Летописи 11:4

В тези стихове е демонстриран важен урок за живота и лидерството. Понякога трябва да се съпротивим на желанието си за конфликт. Със сигурност има моменти за конфронтация, отговорност и дори необходим конфликт (когато се подходи с правилния дух). Но в повечето случаи трябва да се съпротивляваме на естествения си порив да се „борим“ помежду си.

Като лидери, ние сме склонни към действие и отговорност, но понякога трябва да сме готови да оставим оръжията и да се оттеглим. Като лидери, ние трябва да сме готови да променим курса и да се отдръпнем. Мога да се сетя за много случаи, при които признавам, че не съм се вслушал в този глас, да не влизам в конфликт. Продължил съм напред въпреки всичко. Това само е засилило проблема. Конфликтът се е разраснал, а това е влошило ситуацията, както и взаимоотношението.

В коя ситуация трябва да се отдръпнете малко?

Какво ви е необходима, за да устоите на желанието за конфликт?

Коя ситуация трябва да оставите да се уталожи, вместо да оказвате натиск?

Къде, може би, трябва да позволите на нещата да се развият, доверявайки се на работата и действията на Господа?

Мисля, че за лидерите това е особено трудно. Как да решим кога „да не правим нищо“ вместо „да направим нещо“? Понякога трябва да позволим на нещата просто да се развиват според Божията воля.

Нека да оставим Бог да действа, вместо да се опитваме да контролираме, да поправяме или да се борим. И дори когато това означава, че другите ще правят грешки или изборите ще доведат до последствия, можем да се утешим с факта, че Бог не спира да действа в тези ситуации.

Автор: Бен Фоли, президент на

Serve Now