Зрелостта в Христос Исус е дълбоко свързана с това как се отнасяме към най-простото и същевременно най-фундаменталното изискване на Бога към нас.

Намираме го в Матей 26:41:

„Бдете и се молете.“

Ако някой пренебрегне това изискване или стане небрежен, защото предполага, че вече е постигнал зрялост в Христос Исус, това е ясен знак, че този човек трябва да преосмисли своята зрялост. Защо е така?

Колкото повече човек расте във взаимоотнощението си с Христос, толкова по-чувствителен трябва да става. Толкова по-ясно трябва да бъде и неговото възприятие за стойността на връзката му с Христос, а не обратното.

Когато преобладава обратното, тоест, когато осъзнаването за стойността на бденето и молитвата се губи, остава ясно доказателство, че първата любов е изоставена. Растежът и постоянството никога няма да бъдат отделени от постоянното бдене и молитва.

Следователно, това изискване продължава да бъде сърцето и гръбнакът на проявлението на благочестие и постоянство в Христос Исус. Тоест, Божията благодат продължава да бъде ефективна чрез упражняването на молитва и постоянната практика на бдителност…

Актът на бдение и молитва не отрича нуждата от благодат. Напротив, той потвърждава нуждата от нея…

Автор: Адриано Сепомба