Каква е целта на даването според Библията?
Не трябва да се изненадваме, че отговорът е сравнително прост и невъобразимо сложен в същото време. Мнозина от нас се изкушават да погледнат към нуждите на света и да си кажат: Ето, затова даваме. Ние даваме, за да благославяме околните. И това е една добра мотивация. В библейско отношение, обаче, това не е добра отправна точка за децата на Бога. Ние не трябва да забравяме, че щедростта е нещо, което далеч не касае само парите ни. Става дума за целия ни живот, за споделяне на нашето време, таланти и богатства.
Ако случаят е такъв, нашето даване трябва да бъде мотивирано от нещо, далеч по-велико от обикновената нужда. Деяния на апостолите 2 глава ни помага да разберем нашата основна мотивация. Лука описва вярващите по следния начин: А всички вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки. И всеки ден прекарваха в храма единни духом, и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха. (Деяния 2:44-47).
Връзката между вярващите беше толкова силна, че те имаха огромно желание да снабдяват взаимно своите нужди. Домовете им и животът им бяха отворени за техните ближни. Хората раздаваха онова, което имаха. Те разменяха своите земни богатства за небесните съкровища. Какво представляваше наистина тази картина на Ранната църква? Дали не беше някаква форма на предкомунистически експеримент?
Няма данни подобно нещо да се предполага, още по-малко да бъде заповед. Може би някои са на мнение, че ранните вярващи имаха креативен подход по отношение на техните притежания. В ранната църква притежанията и богатствата не се считаха за греховни или нещо нечисто. В онези времена много вярващи притежаваха свои жилища, които превръщаха в домашни църкви и място за събиране на първите християни.
В Деяния 5:4 ни се казва, че вярващите не бяха длъжни да продават притежанията си и да ги раздават на другите. От какво беше породен този израз на щедрост? Какво ги караше да раздават всичко, което притежаваха? Тези им дела бяха мотивирани от Божията благодат. Те бяха спонтанен израз на Божията щедрост към тях, защото Бог не ги лиши от най-скъпоценното богатство, дадено на всички – безплатно и незаслужено спасение, предложено от Бог Отец чрез Неговия Син, Господ Исус Христос.
Модел за даване в Писанието
Това е моделът, който откриваме в цялата Библия: Божията благодат мотивира щедрост в Неговите деца с цел Бог да бъде прославен. В Битие 14:19-20 четем, че Авраам дава на цар Мелхиседек една десета от цялата плячка, без да има заповед да стори това. Това даване е мотивирано от Авраамовата любов към Бога и от убеждението, че Мелхиседек е специален служител на Бога.
По подобен начин, в книгата Изход, когато се правят планове за построяване на скинията, Бог дава следните наставления: Кажи на израилтяните да ми съберат принос. От всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мен (Изход 25:2). Съберете помежду си принос за Господа: всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа, злато, сребро и мед (Изход 35:5). Те говориха на Мойсея: Народът донася много повече, отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповядва да се извърши. Затова Мойсей заповяда и прогласиха в стана: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И така, народът се въздържа и не принасяше вече. Защото материалът, който имаха, им беше достатъчен, за да извършат цялата работа, и даже повече (Изход 36:5-7).
Апостол Павел учи първите християни да дават
В Новия завет виждаме как същият модел продължава да се прилага. Във 2 Коринтяни глави 8 и 9 откриваме най-подробни наставления как Църквата трябва да дава по възможно най-щедър начин. Апостол Павел хвали македонските вярващи пред коринтяните. Toй казва, че макар да бяха в нужда и в изпитание, и в изключителна бедност, показаха огромна щедрост, спрямо онова, което имаха. Павел излага няколко основополагащи принципи. Te ни дават насоки как да даваме днес, в положителен и отрицателен аспект.
„При това, братя, известявам ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония. Макар и да търпят голямо утеснение, пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост. Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според силата си, и даже вън от силата си. Те ни умоляваха с голяма настоятелност, относно това даване, дано да участват и те в служенето на светиите. И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас. Така че помолихме Тит да довърши между вас и това благодеяние, както го беше и започнал. И така, както изобилвате във всяко нещо, – във вяра, в слово, в знание, в пълно усърдие и в любов към нас, така и да преизобилвате в това благодеяние.
Не казвам това като по заповед, но за да опитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите. Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос. Като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело, да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви. Защото, ако има усърдие, то се приема според колкото има човек, а не според колкото няма.” (2 Коринтяни 8:1-12).
Павел беше събрал принос (както споменава във всички свои послания), за да помогне на бедните вярващи в Църквата в Ерусалим. Вярващите от Македония откликнаха с изумителна щедрост. Павел иска да насърчи коринтяните да постъпват по същия начин. Той пише следното: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение. Защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо. Така като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века”.
А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, за да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога. Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; (2 Коринтяни 9:6-12).
Автор: д-р Ларс Дънберг