П-р Младен Христов Младенов (1937 – 2026)
„Ти си мой покров и мой щит;
на Твоето слово се надявам.“
(Псалм 119:114)
На 31 юли 2026 г. п-р Младен Христов Младенов се пресели във вечността при своя Господ. Той остава в паметта ни като баща във вярата. Пастир Младенов е пример за духовност, служение, благочестив живот, поведение и характер. Неговият земен път бе белязан от богата духовна жътва, изпитания и Божии чудеса. Той посвети близо седем десетилетия на вярно служение в покорство на Бога и Неговото Слово.
П-р Младенов е роден на 1 юни 1937 г. в с. Малък Манастир, община Елхово. По бащина линия произхожда от евангелски род. Приема Господ Исус Христос като свой личен Спасител на петнайсет годишна възраст, докато учи в механотехникума в гр. Ямбол.
Макар че родът на баща му е евангелски, самият му баща се е отдалечил от Бога. След като Младен остава сирак на дванадесетгодишна възраст, майка му се премества с децата си в Ямбол. По това време по-големият му брат получава свръхестествено изцеление от епилепсия. Срещата с първото поколение петдесятни вярващи, които ревностно търсят действието на Светия Дух и Неговите дарби, оставя дълбок отпечатък в живота на младия Младен. Той става свидетел на Божията сила в живота на брат си и в собствения си живот. Младенов никога не престава да вярва в Божието изцеление и в действието на дарбите на Святия Дух. Негов първи пастир е п-р Борис Кузманов, в чийто дом Младен заживява като ученик след повторния брак на овдовялата му майка.
През 1955 г., след отбиването на военната си служба, той се премества заедно със семейството на п-р Борис Кузманов в Пловдив. Там става младежки ръководител в ЕПЦ – Пловдив и живее в църковната канцелария. През 1961 г. сключва брак с Таня Стамова.
В този период духовният девиз на младото семейство Младен и Таня Младенови, които заедно с Илия и Маруся Апостолови посвещават живота си на постоянна молитва, е: „Недоволни от собственото си духовно състояние.“ Въпреки натиска и ограниченията на комунистическия режим, те ежедневно преживяват духовно обновление и израстване.
През 1969 г. п-р Младенов получава покана от ръководството на СЕПЦ да поеме пастирското служение в ЕПЦ – Кърджали. След като Господ потвърждава призива и на съпругата му Таня, семейството се премества с двете си малки деца – на шест и две години – в Кърджали. Там започват ежедневни молитвени събрания от 16:00 до 18:00 часа, без прекъсване. Скоро в църквата и в града настъпва духовно съживление. То предизвиква ответната реакция на тогавашната власт. През лятото на 1971 г. п-р Младенов и съпругата му са принудително изведени от Кърджали и върнати в Пловдив. Въпреки това те още две години продължават да посещават църквата и да служат там. Опитват се да останат под предлог, че по-голямата им дъщеря Лигия трябва да завърши учебната година.
Бог многократно проявява Своята закрила над п-р Младенов и неговото семейство. През 1974 г. е издадена прокурорска заповед за неговото интерниране – първоначално в с. Малък Манастир, а впоследствие в с. Попово, в района на Странджа-Сакар, където няма евангелска църква. Причината за преместването е, че в Малък Манастир има вярващи и той продължава да извършва духовна дейност. Съпругата му и децата се присъединяват към него и в продължение на пет години живеят в условията на принудително заселване. През 1978 г. заповедта за интерниране е отменена, а през ноември 1979 г. семейството получава разрешение да се завърне в Пловдив. До края на комунистическия режим п-р Младенов продължава вярно да служи, като организира малки молитвени групи и обикаля различни населени места в България заедно със своето семейство.
След политическите промени в края на 1989 г. той е възстановен в пастирско служение към СЕПЦ и поема ЕПЦ – Пловдив в периода на духовното пробуждане в България. Под неговото ръководство църквата се превръща в място, от което излизат множество служители. Именно тогава в служение се посвещават п-р Иван Врачев и п-р Георги Ялъмов, а по-късно и п-р Татеос Нигохосян. От ЕПЦ – Пловдив излизат още п-р Димитър Гатев, п-р Светослав Петров, п-р Ангел Пелтеков, п-р Григор Димитров, Кънчо Георгиев и много други.
През 2021 г. неговата съпруга Таня преминава в Божията слава. Останал без своя верен помощник и съслужител п-р Младенов до последния си земен ден служеше като пастир на ЕПЦ – Асеновград и още две по-малки църкви.
Голяма радост за п-р Младен и Таня бяха техните деца – Лигия, Рут и Емануела – както и техните внуци, които продължават да живеят във вяра и посвещение на Господа.
Благодарим на Бога за живота на п-р Младен Христов Младенов – живот, изпълнен с вярност, посвещение и Божии чудеса. Нека Господ и днес издига верни служители, които с дръзновение да следват Неговия призив и да бъдат светлина за своето поколение.
От Ръководството на СЕПЦ в България