Какво означава истински да се покланяш на Господа?

Винаги, когато си задавам този въпрос, образът на ангелите пред Господния трон изниква в съзнанието ми. Сякаш виждам 24-мата старейшини, които се поклониха пред Него и оставиха короните си, признавайки, че само Господ е достоен.

„Двадесет и четиримата старейшини падат пред Този, Който седи на престола, и се покланят на Този, Който живее до вечни векове. Слагат короните си пред престола и казват: „Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила, защото Ти си създал всичко и по Твоята воля е създадено и съществува““ (Откровение 4:10–11).

Тази библейска сцена ни помага да разберем какво означава да се покланяме на Господа. Поклонението не започва с химни, песни или някакъв външен израз, защото е възможно да правим всичко това, без да има никакво значение пред Бога.

Поклонението се ражда от сърце, просветено от Бога, и от очи, които съзерцават Неговата святост и достойнство.

Песните, химните, изповедта и молитвата са изрази на поклонение, когато са резултат от осъзнаването на величието и достойнството на Господ. Следователно, колкото повече познаваме Бога, толкова по-дълбоко ще бъде нашето поклонение.

Колкото повече очите на сърцата ни са осветени от Бога, толкова по-чисто и по-приемливо ще бъде нашето поклонение.

Сърце, опитало Божиятаслава, никога не остава абсолютно същото. То осъзнава своята слабост и нуждата от Божията благодат или съзерцава Неговата доброта и отговаря с благодарност. Когато пеем или се молим вдледствие на това осъзнаване, ние наистина се покланяме.

Сърцата, преживели славата на Бога, желаят да познават Неговата воля и се радват да Му отдават слава във всичко, както в малки, така и в големи неща.

Нека Господ промени сърцата ни за Негова слава, така че, познавайки Го все повече и повече, да можем да Му се покланяме с Дух и истина.

Автор: Адриано Сепомба