Вие знаете <това>, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Яков 1:19-21

Разбирането на Яков изглежда е противоположно на начина, по който днес хората често се мотивират. Да, това включва и християните.

Според Яков човек трябва да бъде бавен в гнева. Не трябва да разчита гневът да го насочва в разбирането му за Божията воля. Трябва и да отхвърля решително преминаването на гнева в злоба. Тя изглежда е открояваща се форма на нечистота.

Днес сякаш използваме гнева като мощен мотиватор. Стремим се да разпалим гняв, за да бъдем убедителни. За целта наблягаме на страховете, а знаем, че страхът води до гняв. И после разпалваме гнева, та дано това доведе до убедителни, категорични действия. Сякаш главната цел на едно излагане на факти и изграждане на логическа верига, е предизвикването на гняв у слушателя / зрителя / читателя.

Някак вярваме, че така се предпазваме от истинското зло и истинските опасности. И мислим, че вършим Божията правда, а Яков директно ни казва, че така не бихме могли да вършим точно Божията правда. Борим се със социалните проблеми, предизвиквайки гняв, борим се с моралния упадък, предизвиквайки гняв, предпазваме адресатите си от опасности, предизвиквайки гняв.

Противно на този механизъм, отречен от Яков, начинъ тда приемаме съвет от Господа чрез всаденото слово, е като бъдем кротки. По отношение на хората също сме наставлявани от Яков да наблегнем на слушането (разбирането, емпатията, осмислянето на аргументите на другия).

Как стана така, че в съзнанието ни гневът и страстните позиции се превърнаха в предпоставка за успех? Дали точно гневът и произлизащата от него злоба не са главната причина да сме неспособни да постигаме трайни резултати?

Момчил Петров