Тогава Агар даде на Господа, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда. Защото каза тя: Не потърсих ли тук Онзи, Който ме вижда?

Битие 16:13

Бог вижда всичко.

Бог видя, когато избра мира вместо безсмисления спор, спомняйки си, че „мекият отговор отвръща гнева“.

Той видя молитвата, която устните ти не можаха да довършат, защото дори когато нямаше думи, Той разбра стенанието на сърцето ти.

Той те видя да ставаш от леглото си, когато духът ти беше уморен и силата ти беше на изчерпване Той ти даде благодат, достатъчна за този ден.

Бог видя милостта, която показа към онези, които не ти отвърнаха с нея. Той видя, че избра доброта, когато огорчението би била по-лесно за теб Той видя, че издържаш неудобния период, вместо да бягаш обратно към това, от което Той те избавяше.

Той видя, че се учиш да говориш със себе си с благодат, спомняйки си, че и ти си създадена по страховит и чудесен начин. Той видя границата, която пазеше в мълчание. Нямаше нужда да се обясняваш пред хората, защото Господ знаеше защо е необходимо.

Той видя всяка малка благословия, която ти почти пренебрегна, момента на мир, неочаквания смях, провизията, която дойде точно когато ти беше необходима.

И когато се уморяваше да вършиш добро, Бог те видя, че въпреки това продължаваш.

Нищо не е било скрито от Него. Нито една сълза. Нито една молитва. Нито една жертва. Нито един тих акт на послушание.

„Ти, Бог, ме виждаш.“ Битие 16:13

Той те видя в пустинята. Видя те в чакането. Видя те, когато никой друг не те виждаше и разбираше. И възлюбена, същият Бог, който те видя тогава, все още бди над теб и сега с любов и благодат.

„И нека не ни досажда да вършим добро, защото, ако не се откажем, ще пожънем своевременно.“ (Галатяни 6:9)

Калина Касева