Евангелието от Марк глава 5 разказва историята на Яир, отчаяният управител на синагогата, който моли Исус да изцели дъщеря му. Дванадесетгодишното момиче е близо до смъртта и Яир умолява Христос да дойде в дома му и да положи ръце върху нея.
Исус се съгласява да отиде с него, но първо спира по пътя, за да помогне на болна жена. (Това е жената, която е изцелена, когато докосва края на дрехата Му.) Докато Исус се бави, идва пратеник с трагична новина: дъщерята на Яир вече е починала. Слугата казва на управителя на синагогата: „Дъщеря ти е мъртва. Излишно е да безпокоиш повече Учителя?“ (Марк 5:35). Сърцето на Яир е съкрушено от мъка. Той си мисли: „Само да бяхме стигнали навреме. Сега е твърде късно. Дъщеря ми я няма.“ Но Исус го уверява: „Не се страхувай, само вярвай“ (Марк 5:36).
Когато се приближават до дома на Яир, чуват плач и жалеене. Семейството и съседите на Яир скърбят за момичето. Представете си контраста в тази сцена: Ето ги – Бог в плът, създателят на вселената, способен да извърши всичко невъзможно, и въпреки това те плачат в Неговото присъствие. Действията им разкриват вярата им, че Бог може да помогне само докато все още има земна надежда.
Колко християни днес вече не призовават Господа, защото смятат, че положението им е безнадеждно? Множествата се доверяват на Бога само до степен, в която нещо в живота им умира. Не става дума само за смъртта на човек. Може да бъде краят на брак или връзка, мечта, надежда за неспасен любим човек. Може да е всичко в живота ви, което смятате, че е невъзможно да поправите, промените или възстановите.
Исус смъмря такова неверие. Той казва на плачещата тълпа в дома на Яир: „Защо вдигате тази суматоха и плачете? Детето не е умряло, а спи“ (Марк 5:39). Христос всъщност им казва: „Тази ситуация не е това, което виждате или си мислите. Смятате, че всяка надежда е изчезнала, но Аз казвам, че предстои възкресение.“ След това Исус отива в стаята на малкото момиченце. Изрича само няколко думи и съживява детето. „Момичето веднага стана и проходи“ (Марк 5:42).
Нищо не е твърде „мъртво“ или твърде далеч, така че Господ да не може да го възстанови. Днес Христос ти казва: „Довери ми се, за да реша проблема ти. Никога не е твърде късно за Мен да променя нещата.“
Автор: Дейвид Уилкерсън
Източник: World Challenge