Колкото по-дълго живеем, толкова повече разбираме, че човешкият ни живот е труден и много сложен, изпълнен с тежък физически и умствен труд. Неслучайно най-мъдрият човек в историята Соломон, казва:

„И предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта,относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада,за да се трудят в него.”

(Еклесиаст 1:13)

Когато обстоятелствата, отговорностите, умората се натрупат в нашия живот, ние буквално рухваме. И изведнъж човек се запознава с християнин, който води живот на пълна отговорност и си казва: Аз не искам да си слагам такъв товар, моят живот и без това е доста сложен и натоварен! Но изведнъж четем думите на Исус Христос:

„Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” (Матей 11:30)

Буквално се казва, че който е християнин, животът му ще е лек и благ! Как така?

Библията представя един символ на този свят. Той я сравнява с пустиня, спрямо съвършения Небесен дом. В Стария завет Божият народ е в пустинята (земният свят), воден от Господ в обещаната земя (Небесният дом, рай). Така християнинът минава през този живот, докато не стигне истинския Небесен дом. И когато човек минава през пустинята, той слага в раницата си само единствено това, което е нужно, нито по-малко, нито повече.

Затова Исус Христос ни учи кое да сложим и кое да изхвърлим от раницата си. Нека да видим един реален пример от живота и как реагира човек по своя ум и какво щеше да стане, ако реагираше по Божието слово.

Семеен мъж на средна възраст работи на машина. Има разходи, които го карат да работи и извънредно. И изведнъж началникът му казва, че трябва да работи на две машини, без да спомене за допълнително възнаграждение. Казва му,че ще се справи и трябва да е радостен, че му е дал работа. Материалът за машините не е качествен и работата не върви. След дълги усилия мъжът се пречупва и започва да говори обидни думи, накрая стига до решение: Аз напускам работа, ще си търся другаде!

Сега да видим ситуацията през Библията!

„Защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния. Затова смири сърцето им с труд” (Псалм 107:11-12)

Първият камък от раницата е, че човек с Бога работи точно определено време в деня, не се убива от работа, без да може да изпълнява другите си отговорности. Защото вярва, че:

„Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса. (Филипяни 4:19)

Как трябва да работим:

„Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа. Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци.”Кол.22-23

Първо, трябва да се покоряваме, да има ред, а не бунт.

Второ, не трябва да работим, за да ни одобряват и хвалят, а по съвест за Господа.

Трето, със сърдечна простота, като концентрирано и с радост изпипваме работата, като се наслаждаваме, че творим и даваме приноса си за хората.

Друг тежък камък е очакването от хората. Да видим какво казва Словото:

„Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.” (Лука 6:35)

Тук се казва, че когато даваме на заем, да не очакваме, че могат да ни върнат даденото. Защо? Защото Господ Го е казал. Той обещава, че ще снабди християнина с всичко нужно.

Мили приятели, Библията ни показва излишния товар в нашата раница във всяка една сфера на живота, както и полезния товар. И когато оправим багажа си с помощта на Благия Създател, ние ще живеем в пустинята един лек и благ живот в Божия мир.

Автор: Георги Гърдев