Скъпи приятели,

След броени часове ще посрещнем Рош аШана и новата 5787 година.

Защо 5787?

Според еврейската традиция летоброенето започва от Сътворението на света. Затова тази вечер няма просто да изпратим една година и да посрещнем следващата. Ще отбележим още една страница от една история, която се предава от поколение на поколение вече хилядолетия.

5787 години памет.

5787 години традиция.

5787 години вяра, че утрешният ден може да бъде по-добър.

Може би именно това е една от най-красивите идеи на Рош аШана – колкото и трудна да е била изминалата година, човек винаги получава възможност да започне отново.

Да погледне назад, не за да остане в миналото, а за да се поучи от него.

Да погледне навътре, не за да търси съвършенство, а за да стане малко по-добър.

И да погледне напред, с надежда за по-добро бъдеще.

На празничната трапеза ще потопим ябълката в мед, за да си пожелаем сладка година.

Ще разчупим нар, древен символ на изобилието и добрите дела. Според еврейската традиция неговите многобройни зрънца напомнят за 613-те мицвот, колкото са и заповедите на Тората, както и за стремежа новата година да бъде изпълнена с толкова добри дела, колкото са зрънцата на нара.

И ще чуем гласа на шофара – древния зов, който ни напомня да се събудим от безразличието, да се върнем към истински важните неща и да си зададем един прост въпрос:

Какво добро мога да направя аз?

Защото може би най-голямата житейска мъдрост е именно тази:

не можем да избираме всичко, което животът ще постави на пътя ни, но винаги можем да избираме какви хора ще бъдем по този път.

Изпращаме година, която отново ни показа колко крехки могат да бъдат мирът, сигурността и дори човешкият живот. Видяхме болка, война, омраза и разделение.

Но видяхме и нещо друго.

Видяхме хора, които подават ръка.

Хора, които не се страхуват да защитят истината.

Хора, които избират приятелството пред омразата и човечността пред безразличието.

И точно затова имаме основание да продължаваме да вярваме.

В навечерието на 5787 си пожелавам преди всичко мир.

Мир за Израел.

Мир за България.

Мир за всички хора, които искат просто да живеят, да обичат, да отглеждат децата си и да гледат към утрешния ден без страх.

Нека през новата година изграждаме мостове там, където други издигат стени.

Нека отговаряме на омразата с достойнство.

На лъжата – с истина.

На разделението – с приятелство.

На безразличието – с човечност.

И нека помним, че светът не се променя само от големите събития. Той се променя от малките решения, които всеки от нас взема всеки ден, като това да помогнем на хора в нужда, да простим, да защитим онеправданите, да подадем ръка на приятел и да не оставаме безразлични към страданието на другите.

Ние не избираме времето, в което живеем. Но избираме следата, която оставяме в него.

След броени часове ще потопим ябълката в мед и ще си пожелаем новата година да бъде сладка.

Но нека не чакаме тя просто да стане такава.

Нека я направим такава – за себе си, за хората до нас и най-вече за децата, на които един ден ще оставим този свят.

Пожелавам на Вас и Вашите семейства здраве, обич, благоденствие и светлина.

Нека 5787 бъде година на живота.

Година на мира.

Година на приятелството.

Година на добрите дела.

И най-вече, година на надеждата!

Шана Това Уметука!

Автор: проф. д-р Алек Оскар