Учебната година отново започна и учениците сутрин бързат за училище – кога с радост, друг път с леко отегчение. Гледам ги и си мисля, че отдавна съм била на тяхно място. Спомням си колко съм била несигурна за продължаване на образованието си. Днес осъзнавам, че Бог винаги ми е давал посока и не съм действала хаотично. Признавам си, че не съм била от ученолюбивите и старателни ученици, но за сметка на това съм станала от строгите и взискателни учители. Сега повече от всякога мисля над това, когато започва Неделното училище в църквата.
Винаги се радваме, когато има деца, чиито родители с желание ги водят в Неделното училище, но с времето само на добро желание не се разчита. Някои родители си мислят, че тяхната отговорност е да доведат детето си до вратата и да отидат да слушат на спокойствие проповедта. Не, мили родители, нищо подобно! Поемайки отговорността да следваме Христос, ние трябва и да отразяваме Него пред децата си, а също и на местата, където работим, служим и живеем.
Днес е време да наблегнем и на отговорностите, която родителите на децата имат в Неделното училище. Прави ли ви впечатление, че битува схващането, че на мен всички са ми длъжни – пастирът, родителят, учителят, младежкият ръководител, съседът? Изглежда, че ще трябва малко да разрушим това схващане, понеже не е в правилна посока. Трябва да се научим да уважаваме учителите на децата ни, независимо дали са в училище или в Неделното училище. Нека не забравяме и логопедите, психолозите, както и другите специалисти. Едните ще ги образоват, а другите ще ги наставляват в познаването на Бога. Но за да уважаваме другите, ние трябва първо да се научим да се приемаме и ценим, което всеки сам е отговорен да изгради в себе си. Това е начало на един пъстър и плодоносен живот.
Мили родители, ясно е, че никой не е открил перфектната рецепта, която да го превърне в идеален родител и добър християнин, но старите хора са казали, че крушата не пада по-далеч от дървото. И макар тази мъдрост да не е библейска, е лесна за обяснение, защото когато родителят е несигурен, груб или има страхове, той индиректно ги прехвърля на детето си. Това го превръща в копие на родителя. Също така имаме и обратното схващане, че ако родителят е смел, възпитан и позитивен, то и детето е възможно да стане като него.
Когато родителите четат от Словото всеки ден, молят се и не пропускат служби, така детето се научава, че това е правилното нещо. Веднага ще дам следния пример със сина си. Неделя е и е зима. Студено и тъмно е, но трябва да станем рано, за да закусим и да се облечем. След това да пътуваме 45 минути, за да стигнем до църквата. Да я отключим и да се приготвим за служба. А синът ми иска да се наспи в топлото легло и не иска да стане. Той ме пита: „Мамо, може ли да не идвам, а да се наспя?“ Поглеждам го и му казвам,че има точно 15 минути да се приготви, защото трябва да тръгваме.
Не мисля, че трябва да оставяме децата да изпълняват всички свои желания, въпреки че позитивната психология се опитва да ни учи, че детето трябва да е в центъра. Истината е, че там всъщност трябва да е Христос. Много стана модерно да се гледат службите онлайн с крака на масата и с кафе в ръка. Тогава къде остава призивът за служение и желанието да общуваш с другите вярващи? Ако ти си удобно настанен и гледаш богослужението, обут в меки пантофи, а детето ти спи блажено в другата стая. Домашна идилия… Защо да ставаш рано и да се приготвяш за църква; да водиш детето на неделно училище?
Истината всички я знаем и не винаги ни харесва. Като родители и християни ние имаме отговорност първо пред Бога и след това пред семейството си. Решението да следваме Христос не е нещо моментно. То е следване и път, който носи своето изграждане, осъзнаване, даване на пример и влияе. Когато децата са малки и нямат право на избор да ходят на църква или не, не така стои въпросът, когато станат големи. Ще го кажа точно и ясно: нека бъдем мъдри и да използваме времето, докато растат децата ни пълноценно. Да ги наставляваме във вярата и да оставим Словото да ги променя.
Мисля, че е изключително важно да не ги крием под своя авторитет или да ги оправдаваме. Като родители понякога ние ще се чувстваме провалени. Понякога нещата ще излизат извън контрол и ще се ядосваме, дори обвиняваме. Но времето, прекарано в молитва и четене на Словото е разковничето, от което всички се нуждаем. Когато имаме трудности, трябва да се научим да търсим съвет и подкрепа. Ако заравяме проблема, той няма да изчезне. Затова само когато започнем да споделяме, тогава ще осъзнаем, че не сме единствените. Нека изграждаме взаимоотношения в църквата и създаваме приятелства. Смятам, че това е правилният модел, който служи и на децата ни, за да бъдат приети и да се чувстват спокойни, както в Неделното училище, така и за напред.
На първо място, ние като родители трябва да представим Христос пред децата си по правилния начин. Нашето забързано ежедневие много пъти краде от времето, което е предназначено за семействата ни. Затова трябва да се стремим винаги да намираме време за четене на Словото и размишления, за молитва и споделяне. Дори разходката заедно би била полезна за нас. Всичко това е ценно и ни изгражда. Създава доверие между нас и ни свързва в единство. Нека не се превръщаме в намусени хора, които нямат желание и време за децата си, защото в очите им изглеждаме именно по този начин. Това ги отблъсква и създава в тях несигурност. Понякога те се чувстват неразбрани и недостатъчни. Понякога сякаш като родители имаме твърде големи очаквания от тях като християни и те не винаги могат да ги оправдаят.
Нека ги обичаме, както ни учи Словото. Да им даваме добрия пример и да не спираме да се молим за тях. Тогава ще видим как Бог променя техните сърца, ситуации и живот. Ние имаме привилегията да вярваме в Един Истинен Бог и трудната задача е да покажем на децата си, че Той наистина живее в нас. Затова да не отнемаме възможностите да познават Бога в детството си. Понеже колкото по-големи и своенравни стават децата, толкова по-трудно се променят.
Светът е достатъчно примамлив и настроен срещу Христос, за да се опитваме да се борим сами. Затова нека се постараем да се доверим на учителите в Неделното училище. И да не прехвърляме нашата родителска отговорност върху тях. Те могат само да наставляват, но истинския пример го показваме ние, а само Бог може да ги изгради. Затова трябва да научим децата си на уважение и смирение. Да се молим заедно с тях. Да знаят и да усещат, че ги подкрепяме. Да ги обичаме, въпреки че не винаги отговарят на нашите очаквания. Затова нека бъдем винаги честни с тях и да им създадем сигурна среда, като не забравяме, че нашата цел е да покажем Христовия пример на нашите деца.
Автор: Диана Бонева
