На всеки четири дни в Мадрид се открива нова евангелска църква. Но въпреки това медиите не са свикнали с протестантските вярващи. Хорхе Руис Ортис смята, че зад това се крие нещо повече.
Испанската обществена телевизионна мрежа (RTVE) изглежда е дълбоко загрижена заради нарастване на евангелското население в страната. На 22 септември предаването на RTVE „Directo al grano“ (което може да се преведе като „Директно в целта“) представи кратък репортаж с поразителното заглавие: „Тревожен ръст на евангелската църква в Испания“. Водещият побърза да добави: „Обещават божествени изцеления, финансови благословии и възстановяване на семействата. В Мадрид се открива нова евангелска църква на всеки четири дни.“
След това репортажът бе коментиран от кореспондентка, която с видимо притеснено изражение и категорични жестове казва: „Точно така. А в Испания вече има повече от милион и половина вярващи…“, като продължи да изброява някои от „противоречивите лозунги“, които тези вярващи уж провъзгласяват.
Видеото показа добре позната евангелска църква в Мадрид, последвана от малък огън, горящ в купа – може би тамян, може би наркотици (не беше ясно) – и завърши с приблизително четиридесет секунди кадри, показващи пастир, очевидно в петдесятна църква, проповядващ на открито в Жирона. Най-поразителният елемент е това загадъчно изображение на огъня. Какво трябва да е посланието?
Излъчването предизвика учудване сред евангелската общност в Испания. Имам сериозни съмнения, че наброяваме един милион и половина вярващи, официалната цифра, цитирана от евангелските организации, която постоянно се повтаря от испанската преса. Ако в Испания има около четири хиляди места за поклонение, математиката просто не се равнява на милион и половина вярващи.
Но в крайна сметка това едва ли има значение. Нека приемем цифрата. Тя помага за получаване на видимост, въпреки че подобна известност носи както предимства, така и недостатъци. След като сте в центъра на общественото внимание, това понякога може да се превърне в проблем.
След порой от индивидуални и институционални оплаквания, на следващата седмица водещата на предаването се извини „на зрителите, които може да са се обидили“. Тя продължи: „Искаме да уточним, че говорим изключително за определени пастири със сектантски послания, които действат независимо, а не от името на Евангелската църква, чието присъствие в страната ни датира от 150 години.“
Наистина показателното в обяснението ѝ обаче беше признанието, че излъченото е било просто въведение на по-дълъг репортаж, който вече е бил продуциран, но е бил отменен на място, когато продуцентите са осъзнали, че се отнася до „Евангелската църква“ като такава, а не до „секти или фалшиви пастири“. Ако едноминутно въведение е предизвикало такъв шум, какво щеше да се случи, ако беше излъчен пълният репортаж? Щеше да е пълна експлозия.
Какво да мислим за всичко това? Комуникационна грешка? Може би. И все пак излъчването на експлозивно въведение и последващото отменяне на репортажа също повдига въпроси. За някои това може дори да звучи като завоалирана заплаха – и ако е така, едва ли бих знаел какво да кажа, за да ги разубедя от тази идея. Би могло да се тълкува като загадъчно послание от рода на: „Можем да ви разобличим, когато пожелаем. Можем да ви унищожим в медиите, ако искаме. Бъдете внимателни.“
Програми от този вид обаче не са нищо ново. Виждал съм ги периодично, откакто станах евангелист на деветнадесет години, след като напуснах Римокатолическата църква. Тогава броят на евангелистите не беше близо милион и половина. Вместо това, според оценките, е имало около 80 000 евангелисти, всички от испански произход, тъй като все още не е имало мащабна имиграция.
Дори тогава медиите неизменно ни представяха като „протестантски секти“, с особена враждебност в така наречените „институционални референтни“ вестници като El País. Постоянно ни наричаха с пренебрежителното „евангелисти“, очевидно, за да не ни наричат „евангелски християни“ – дума, носеща далеч по-уважителни конотации. Поне днес ни наричат с истинското ни име.
Ярко си спомням испанско телевизионно предаване от онези години, в което участваше аржентински римокатолически теолог – съдейки по акцента му – който симпатизираше на евангелистите, заедно с испански епископ. Теологът критикуваше богатството на Католическата църква и факта, че тя се е превърнала в нещо „толкова малко евангелско, колкото държава“ (Ватиканът), твърдейки, че точно затова се наблюдава евангелски растеж в Латинска Америка. Епископът, далеч от това да признае какъвто и да е смисъл в тези думи, премина в атака, твърдейки, че евангелската експанзия в Латинска Америка е дело на ЦРУ. Такъв беше преобладаващият дискурс по това време. Един вид геополитическа и религиозна конспиративна теория.
Днес този наратив рядко се чува. С милиони имигранти от Латинска Америка, живеещи в Испания, той е станал много по-труден за поддържане.
Редакционната политика на основните испански медии към протестантството е останала до голяма степен непроменена. Това, което виждаме, е просто дългогодишна комуникационна стратегия спрямо протестантството в Испания, която по всички признаци ще продължи. Публичният образ, който те са проектирали през последните 150 години, винаги е бил карикатура – изобразявайки евангелистите като фанатици, ексцентрици или практически ненормални. Или пък като чужденци или испанци, продали се на антииспанските сили. И все пак, когато бъде избран нов папа – както се случи наскоро – става поразително ясно до каква степен испанската преса – цялата, без изключение, включително държавните и левите медии – показва един вид сервилно подчинение на Рим.
Автор: Хорхе Руис Ортис
CNE NEWS
