Не винаги чувам слово от Бога, когато се моля, но тези моменти винаги са много специални за мен. Понякога Той говори, както често го описват – като „тих глас“. Това е осъзнаване на някаква информация или инструкция за действие. Библията ни учи, че Неговите овце познават гласа Му (Йоан 10:4). Благодаря Му, че ми дава тази привилегия да разпознавам Неговото слово, даже когато говори много тихо.
Добре помня времето, когато провеждахме нашите богослужения в Дома на нефтохимика. Част от уроците на неделното училище се провеждаха на втория етаж, и то от другата страна на залата. Трябваше всяка неделя да качваме столчетата за децата от първия на втория етаж и след края на богослужението да ги връщаме обратно. Сервизните помещения също бяха на първия етаж. Когато влизах в залата, понякога чувствах недобрата атмосфера, резултат на провежданите през седмицата събития. Имаше и прояви на открита съпротива на противника – някой чупеше стъклата на прозорците. Всичко това ме караше да се моля усилено Бог да ни даде възможност да си построим молитвен дом, където свободно да провеждаме нашите богослужения. Бях харесала едно много стратегическо място – на един от ъглите на площад „Тройката“. Там имаше стара, полусрутена сграда. Сега на това място са построени жилищна кооперация и търговски комплекс.
Колкото пъти минавах край това място, аз молех Бог да ни го подари, за да си построим църковна сграда. Изисквах изпълнението на Неговото обещание, че Той ще ни даде земята, на която стъпим. Стъпвах все по-близо до сградата, опитах дори да вляза в нея, за да се моля там, на мястото, където исках да видя построен Божия дом. Тогава дойде Божието слово: „Спри да се молиш, няма да ви дам това място.“ Казах : „Добре, Господи, няма да се моля за това място. Но нима ще ни оставиш бездомни? Отговорът дойде незабавно: „Върви нагоре по улицата, там също има един ъгъл, за него се моли.“
Започнах да се моля за мястото. Бог ме съветваше как да го изисквам като място за богослужения. Признавам си, имаше дни, в които ми се струваше, че е невъзможно да имаме църковна сграда там: „Сигурен ли си, Боже, че слушам Теб? Сигурен ли си?“ Наистина се съмнявах, че точно това е нашето място.
Молих се дни, седмици. Но когато седмиците преминаха в месеци, времето ми за молитва за тази нужда започна да намалява. След още няколко месеца се предадох. Веднъж минавах покрай мястото и Святият Дух започна да ми говори така ясно, сякаш вървеше до мен: „Кога ти казах да спреш да се молиш на това място да се съгради Моят дом?“ Признах греха си на неверие и започнах да се моля. Благодаря на Бог, че Той ни даде повече от това, за което се молех. Той ни подари дом – построен, обзаведен, готов за богослужения. Благодарни сме на п-р д-р Стефан Банков, че е позволил на Бог да го употреби като дарител и че е изпълнил Божията воля в отговор на нашите молитви. Сигурна съм, че много братя и сестри са се молили за това Бог да ни подари дом, където да Му служим.
Трябва да призная, че най-доброто не е в сградата, а в това, че видяхме чудото – как Бог дава блага на Своите деца в отговор на техните молитви, но според Неговия план и съвършена воля.
Има моменти, когато е нужно да правим стъпки на вяра без постоянното насърчение от Бог. Да се молим за нуждата, да действаме в Неговата воля и да търсим Неговото водителство. Има дни, когато се моля и действам така, както чувствам, че Бог ме води. В това време аз Му се доверявам, че може да ме пренасочи, ако не съм в Неговия път и воля. Напомням си, че Неговата сила е съвършена в моята слабост, че Той знае моите слабости и недостатъци и че може да използва дори и тях, и това превишава всяко от моите човешки ограничения. Важен е копнежът на сърцето, а той е да изпълнявам Неговата воля и напълно да се посветя на Него. Разбирам, че съм само съд в Неговата ръка. Важно е да имам огромно желание да Го следвам – да следвам Неговото водителство.
Автор: Калина Касева
