Рядко откритие е направено по време на археологически разкопки, проведени от Израелската агенция за антики, в сътрудничество с фондация „Града на Давид“, и ръководени от д-р Аяла Зилберщайн от Израелската агенция за антики. Разкопките се провеждат в Йерусалимския археологически парк – Център „Дейвидсън“, управляван от Компанията за реконструкция и развитие на еврейския квартал. Надписът е дешифриран в сътрудничество с д-р Филип Вукосавович и д-р Анат Коен-Вайнбергер от Израелската агенция за антики, заедно с д-р Петер Зилберг от университета Бар-Илан.

Малкият фрагмент, с размери около 2,5 см, е открит по време на мокро пресяване в „Археологическото преживяване“ в Националния парк долината Цурим – съвместен проект на Израелската агенция за природа и паркове и фондация „Града на Давид“.

Откриването на артефакта при контролирани археологически разкопки предизвика голямо вълнение.

Фрагментът е открит в почва, която е била отмита до края на централния дренажен канал от периода на Втория храм, вероятно произхождащ от срутването на по-ранна структура от периода на Първия храм в район, където дренажният канал не е оцелял.
Мястото, разположено на източния склон на западния хълм на Йерусалим, е една от най-близките точки до Храмовия хълм, разкопани някога – факт, който придава на тази находка съществено значение за разбирането на градското и политическо развитие на града през тази епоха.

Според д-р Аяла Зилберщайн, директор на разкопките от името на Израелската агенция за антики:
„Надписът предоставя директни доказателства за официална кореспонденция между Асирийската империя и Юдейското царство. Откритието засилва разбирането ни за дълбочината на асирийското присъствие в Йерусалим и степента на неговото влияние върху градската администрация. То също така разширява познанията ни за статута на новия квартал, който се е развил по това време по склоновете западно от Храма. Изглежда, че тази област е служила като център за високопоставени служители и министри.“
Д-р Петер Зилберг и д-р Филип Вукосавович смятат, че фрагментът някога е бил част от царска була – отпечатък на печат, използван за удостоверяване на официално писмо или пратка от асирийския кралски двор.
„Такива були често носеха кратки надписи, обясняващи съдържанието или местоназначението на пратката, написани с асирийски клинопис, и се различават по размер и форма от местните були, известни в Юдея“, обясняват асиролозите.
Анализът на надписа и неговото съдържание подкрепя хипотезата, че запечатаният документ е разглеждал забавяне на плащането на данък или друго задължение. Текстът посочва краен срок – първия ден от месец ав – и изрично споменава „офицер на колесницата“ (буквално „този, който държи юздите“ на асирийски), високопоставена фигура, отговорна за предаването на официални царски съобщения, познати от асирийските административни архиви.
Въпреки че фрагментът не включва името на царя на Юдея, до когото е адресирано посланието, хронологичният му контекст и частичният текст предполагат, че е изпратен до двора на един от юдейските царе – Езекия, Манасия или Йосия в началото на неговото царуване – когато Юдея е била васално царство под Асирия. Такива предмети са служили като посредници между асирийските емисари и юдейските служители, предавайки официални инструкции и данъчни искания.
„Въпреки че не можем да определим дали забавянето е било техническо или политически мотивирано, самото съществуване на такова официално съобщение може да показва точка на напрежение между Юдея и имперската администрация“, отбелязват изследователите.

Един възможен път на изследване е, че отпечатъкът на царския печат е бил изпратен до Юдея по време на управлението на Сенахирим, цар на Асирия, тъй като характеристиките на надписа и неговата датировка съвпадат с неговото царуване или това на неговите наследници – вероятно отразявайки библейския разказ за данъчния бунт на Езекия, както е описано в 2 Царе 18:7: ​​„Той се разбунтува срещу царя на Асирия и не му служи.“
Петрографското изследване на булата разкри, че тя не е произведена в Йерусалим, а е изпратена от отдалечено място, вероятно от един от основните административни центрове на Асирия, като Ниневия, Ашур или Нимруд.
Изследователите заключават:
„Този ​​малък фрагмент има огромно значение. Той отваря прозорец към дипломатическите и административните отношения между Юдея и Асирия – предоставяйки първото доказателство за официална комуникация между Йерусалим и най-могъщата империя по негово време.“

ISRAEL ANTIQUITY AUTHORITY