„И тъй, като се събраха, учениците Го попитаха: Господи, в това ли време ще възстановиш царството на Израел? А Той им каза: Не е за вас да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт.“
(Деяния 1:6–8)
Когато чуем фразата „Най-доброто предстои“, в съзнанието ни често изплуват мечти за бъдещи успехи, сигурност и благополучие. И аз съм виновен в прекомерната ѝ употреба. Учениците питат Исус кога ще настъпи „доброто време“. Искат да знаят бъдещето, посоката. И ние често питаме същото: „Господи, кога ще дойдат по-добрите дни?“
А Той отговаря с нещо различно. Не ни насочва към календара, а към сърцето. Дори отсича: Не се занимавайте с бъдещето. Защото всъщност най-доброто не е в утрешния ден. То е днешният ден с Христос. С последните си думи тук Той дава вълшебната формула: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас Свeтият Дух и ще бъдете свидетели за Мен.“
С други думи, най-доброто не е някъде утре, а тук и сега. То не е нещо, което трябва да постигнем, а Някой, който вече е с нас. Той не обещава по-лесен живот, а присъствие; не по-малко предизвикателства, а повече сила; не комфорт, а мисия.
Разбира се, не е грешно да правим планове, да търсим щастие, удобство, развитие. Това са естествени човешки стремежи. Но онова, което е наистина най-добро, не зависи от бъдещи обстоятелства. Ние вече го имаме днес. „В оня ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си и вие в Мен, и Аз във вас“ (Йоан 14:20).
Какво по-добро може да има от това самият Бог да обитава в нас, днес? Това е Неговият отговор на всички наши „кога“ и „как“.


