Купих на сина си книги, с помощта на които да адресираме някои тънкости в процеса на израстването и изграждането на характер.
Първата книга засягаше две ключови теми – лъжата и прошката.
Всичко беше представено като история за двама приятели, които изпадат в конфликт поради лъжата на единия.
Всеки от двамата се бори със своя проблем. Единият – с лъжата,
а другият – с непростителността.
Интересното в тази история за мен беше, че поуките бяха синтезирани в няколко изречения, които човек може да запомни и използва многократно в живота си.
“Да простиш е като да освободиш затворник и да осъзнаеш, че през цялото време затворникът си бил ти.”
Това семпло изречение се заби в съзнанието ми и вече месеци си го повтарям в различни моменти.
Замислих се колко дълбочина има в него.
Прошката освобождава.
Прошката дава шанс.
Прошката дава надежда.
Прошката дава бъдеще.
Прошката е най-доброто, което можем да направим, когато някой ни нарани.
Най-вече за нас самите.
Прошката ни освобождава от горчивината на обвинението.
Дава ни шанс да продължим напред.
Помага ни да разберем, че както ние сме получили опрощение даром, така можем и ние да го дадем на другите.
Прошката ни дава бъдеще без оковите на миналото.
Да простиш е като да освободиш затворник и да осъзнаеш, че през цялото време затворникът си бил ти.
Всеки от нас има свой личен затворник в себе си.
Нека освободим затворниците днес.
Нека си дадем шанс за по-добро утре.


