Всичко, което се случва тайно, по тъмно, скришом, не е от Бога! Това е водещ принцип, който можем да следваме в преценките си за ситуациите в живота и да се водим при взимането на решенията. Светлината, която не се притеснява от разкриването на истината, от казаните думи, от недомлъвките, тя е тази, която ни прави истинни. Хората и ситуациите може да ни изглеждат правдиви, но ако сме достатъчно разсъдливи, можем да потърсим светлината, която да разкрие нещата такива, каквито са. Тогава ще открием зрънцето на тайната, която прави нещата ИСТИНА !
„Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.“ (1 Йоан 1:6)
Всеки от нас е имал ситуация, в която е бил въвлечен или сам е попаднал, поради недоизказани неща или заради нечии скрити козни. Когато човек е чист отвътре, това му тежи и търси начин или да излезе от ситуацията или да защити собствената си чест. Истината има само едно лице и това не подлежи на коментар, когато сме открити и сме готови да се изправим в битка за нея. Това е валидно за всяка една, дори най-дребна житейска ситуация. Голямата лъжа на дявола има успехи, когато успее да ни улови в нещо, дори и твърде малко, но премълчано. В този случай ние по някакъв начин, макар неволно ставаме съучастници на тъмнината. Понякога това се случва, защото се страхуваме да не нараним някой, възможно е, просто да сме се увлекли в желанието си да бъдем харесани. В други случаи причината, може да бъде в преднамерен, макар и коректен интерес, който да не сме имали куража да защитим в правилното време.
Жалкото в тези случаи е, че губим от ценно си време в мъчителни, мрачни мисли, които само разтварят портата по-широко за врага. Най-страшно е, разбира се, когато влизайки дяволът хлопне вратата зад себе си и ни остави в пълния мрак на вина и самосъжаление. Да познаваме Господа е привилегия, която ни дава истината, че Той вече притежава ключа за портата. Уповавайки на това, дори случайно попаднали в сянката на врага, ще можем да потърсим Божието благоволение и да извикаме за изход. Положителното е, че преминавайки през такива периоди болезнено, поради мъчителните мисли, вменени ни от дявола и хората ще се научим, как трябва да се заявяваме. „В болката е истината” – някой е казал тези думи, които дават мотивация за търсене на добрия изход от трудните ни моменти. В болката ние можем да се научим да отстояваме истината, в която стоим. В болката можем да пречистим онези неща, от които (вече) се срамуваме. Болката, може да даде стимул за действие и от отключи неподозирани сили вътре в нас. Бог ни даде това.
Христос понесе цялата нечовешка, физическа и ментална болка, за да очисти нашите грехове. Той взе ключа на Ада като ни даде изходен път за всяка ситуация, чрез Собствения си Пример. Дали ще затворим завинаги вратата на тъмнината в сърцето си е избор, който правим по светло. Този избор ще можем да отстоим, когато успеем да бъдем твърди и устойчиви във вярата си. Затова, понякога е нужна болката, макар и твърде непосилна. Бог е с нас през цялото време!
„Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях.“ (1 Йоан 1:7)
Да сгрешим в избора си не е страшно, когато познаваме Господа и се придържаме в пътя на Истината. Да затулваме собствените си грешки и компромиси с оправданието, че са малки или незначителни на фона на чуждите грешки е също грях. Нуждаем се от откровение, в което да постигнем искрено разкаяние! Това е начинът да потърсим помощ от Бог и да намерим изхода от всяка затруднена ситуация.
„Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.“ (1 Йоан 1:8-9)
Можем да намираме утешение в различни оправдания, но те няма да ни избавят от тъмните ни мисли, нито ще затворят вратата за дявола. Само Духът на Бог може са ни извади от тази тъмнина и отмахвайки маската на примирение със ситуацията ще ни овласти и направи достатъчно силни и дръзновени за истината! Славата да е за Господ, Който е Вездесъщ и праведен!
Автор: Ружа Стойкова
