Омразата към Израел е феномен, който съпътства цялата човешка история, но търпи значителни трансформации в различните епохи. Може би най-удивителното в постмодерната юдофобия е, че съществуват няколко обособени, силно различаващи се една от друга омрази към Израел. Ще се опитам да направя кратък обзор в следващите редове.
И така, как е мразен Израел днес?
Несъмнено най-набиващата се на очи е ислямистката юдофобия. Не зная доколко човек си дава сметка, но огромна част от съвременния ислямистки тероризъм е продиктуван от омраза към Израел. Дори когато не се изразява в нападения над граждани на Израел или в ракетни обстрели срещу еврейски селища. Да, голямата част от ислямистките атентати в Европа са „отмъщение“ за приятелството на западните страни с Израел. Такaва проява беше и най-големият терористичен акт в съвременната история – нападението на 11 септември 2001 срещу Кулите Близнаци и Пентагона. Ислямистката юдофобия е модерен феномен, доколкото исторически ислямът има и светли периоди в отношението си към евреите. Историята е свидетел, че евреите са се радвали на благополучие в Кордовския и Багдатския халифати, че Османската империя приютява част от прогонените от Испания сафарадски евреи.
Какво възпламенява съвременната ислямистка юдофобия? Несъмнено – възстановяването на държавата Израел. Изглежда за критична маса мюсюлмани е огромен проблем, че евреите се заявяват като равностоен, а в много отношения и превъзхождащ в постижения другите народи. Това възпламенява ужасна, ирационална омраза, която води до състояние на маниакалност, познато ни само от германския националсоциализъм. Евреите като скитници и малцинство могат да получат милост и дори уважение, но в качеството си на развностоен субект, старата завист и ненавист стават задушаващи.
Друга съвременна юдофобия, твърде различна от ислямистката, е враждебността към Израел от страна на съвременния прогресивизъм. На пръв поглед това е парадоксална враждебност – Израел не би трябвало да бъде възприеман като антагонистична сила от прогресивистите. Еврейският народ е ярък участник в промените, настъпили в Западния свят в епохата на Просвещението, в развитието на стандартите за човешки и малцинствени права, и изобщо на секуларния мироглед. И не би могло да бъде другояче – бидейки в позицията на „различния“ в късната антична и цялата средновековна история, евреите развиват особена чувствителност към насилието и потисничеството, на които мнозинството е склонно. Но защо тогава съвременният прогресивизъм е последователно враждебен към Израел? Изглежда отговорът се състои във факта, че по силата на своята идентичност Израел се явява своеобразен исторически и културен феномен, който запазва и надгражда историята и традицията като ценност. А това изглежда е непростимо в очите на съвременните радикални прогресивисти.
Съвсем различна е юдофобията на съвременния национализъм. При нея евреите са част от заговора, който лишава конкретната „наша“ нация от полагащото ѝ се превъзходно и централно място в световната история. Евреите, според този мироглед, са ключов участник в заговорите, които провалят, предават, измамват нашия национален устрем, а освен това някак засмукват големия дял от нашите национални печалби и благосъстояние. И така – светът видимо не се върти около нас, а ако се върти изобщо около някого, това е Израел, освен това Израел видимо превъзхожда в постижения, огранизация и кураж нашия национален идол и това е доста голям дразнител.
Струва си да се отбележи и юдофобията на съвременния глобален автократизъм. Тя е най-малко ирационалната, доколкото съвременните автократични глобални сили – Русия и Китай са склонни да са гъвкави и да изграждат ситуационни взаимоотношения. Но Израел е ярък играч, който никога не сервилничи и никога не отстъпва през червените си линии. А освен това е неотделима част – културно и ментално от западния демократичен свят, когото Русия и Китай еднвременно ненавиждат, но и се боят от него. Така ако Израел дългосрочно може да очаква нещо от глобалния авторитаризъм в най-добрия случай е нож в гърба. А в най-лошия – директна военна конфронтация.
Има и едно парадоксално измерение на омразата към Израел и него ще нарека сектантска юдофобия. Тук влизат различни религиозни ордени, групи, както и равински школи, които дали вярват, че Израел е демонично оръжие за унищожаване на истинската религия и установяване на световно господство на Тъмнината; дали вярват, че Израел е предателство и измаяна според най-най-най-чистия и правилен юдаизъм, но активно мразят и биха се радвали на унищожението на Израел.
Този непретенциозен преглед показва сложния характер на съвременната юдофобия. Подвеждащо е по несъвпадението на признаците с един тип юдофобия, да прави извод за някого, че не е юдофоб. Също е подвеждащо, поради отрицанието на глобалния авторитаризъм (например от радикалния прогресивизъм), да приемаме, че конкретните персонажи са чужди на омразата към Израел. И не на последно място – не бива всяка критика към Израел да се възприема кат юдофобия. Израел е страна като всяка друга и както всяко колективно и индивидуално човешко действие може да бъде погрешно, неморално и прекомерно. Юдофобията не е критика към Израел, а е отричането на правото на Израел да съществува като държава на еврейския народ и съпричастен на големия наратив, около който е изградена съдбата на човечеството.
