„Исус казва ясно: там, където е съкровището ни, там отива и сърцето ни. Не можем да служим на двама господари — на Бог и на парите“ (Матей 6:21, 24).
Понякога богатството изглежда като райска градина – привлекателно, обещаващо, почти магично. Но като в Игрите на глада, зад красотата може да се крие отрова. Писанието е безкомпромисно: парите могат да ни „потопят в разруха“, да ни поробят, да изглупеем духовно, дори да „задушат“ Божието слово в нас (виж 1 Тим. 6:9–10; Матей 6:24; Лука 12:15–21; Яков 5:1–3; Матей 13:22).
Както един коментатор казва: Исус гледа на богатството така, както ние гледаме на пръчка динамит.
Бог не се нуждае от нашите пари. Той не се нуждае дори от нашето сърце. Той ни иска просто защото ни обича. И знае, че ако не Му дадем портфейла си, никога няма да Му дадем истински сърцата си.
Затова по-добрият въпрос не е „Колко да дам?“, а „Колко е разумно да запазя, като знам какво могат да направят парите?“.
В Марк 12:41–44 богатите дават щедро, но Исус хвали бедната вдовица, която дава „всичко, което имаше“. Тя е открила радостта в Бога — не в богатството.
Моли се Бог да ти покаже не само колко да дадеш, но и колко да задържиш, така че сърцето ти да принадлежи единствено на Него.
(Джордан Рейнър)
