Замисляли ли сте се някога: „Ами ако просто дръзна?“ Ако направя онова, което отдавна гори в сърцето ми — една голяма идея, която може да промени не само моя живот, но и света около мен? Колко още можем да останем безмълвни наблюдатели, когато Бог ни кани да бъдем участници?
Съществува термин за това – пропаст между намеренията и действията. Знаем какво искаме да направим, усещаме, че Бог ни побутва, но остава малката дума „утре“.
Точно върху тази пропаст стъпи тазгодишната Глобална конференция за лидерство в София – за 18-и път в конферентен център „Възраждане“, с участието на над 250 души от църкви, бизнес, неправителствени организации и различни служения.
Като един от участниците мога да кажа: това не беше просто поредното събитие, а своеобразно „свръхзвуково изстрелване“ към всеки, който е на кръстопът между мечтата и пасивността.
Темите бяха водени чрез видеосесиите на имена, добре познати на християнската общност по света и всеки от тях говори не като човек, който „знае повече“, а като водач, който е преминал през същите страхове, съмнения и въпроси. Ето някои акценти от тях:
Лидерството започва от „скучните“ неща – Крег Грошел
Крег Грошел напомни, че устойчивото лидерство се гради не върху големи моменти, а върху ежедневни, последователни решения — верност в малките неща, които оформят характера.
Да работиш на висока скорост, без да изгориш – Джеймс Хюит
Джеймс Хюит говори за нуждата лидерите да управляват не само задачите, но и възстановяването си, за да избегнат прегаряне и да съчетаят ефективност с благополучие.
Как да ръководим хора, които не са като нас – Стефани Чънг
Стефани Чънг подчерта, че различията в екипа са ресурс, а задачата на лидера е да разпознава и развива силните страни на хора с различен произход и стил.
Да живееш „в тирето“ – Габриел Салгеро
Габриел Салгеро говори за живота като „тире“ между две дати и насърчи лидерите да бъдат строители на мостове в разделен свят.
Когато промяната започне с въпроса – Дейвид Ашкрафт
Дейвид Ашкрафт предложи смяна на въпроса от „Достатъчен ли съм?“ към „Какъв е моят принос?“, което води от сравнение към действие и увереност.
Когато „повече“ не е по-добре – Джулиет Фънт
Джулиет Фънт развенча идеята, че успехът е „повече“, и насърчи лидерите да премахват ненужното, за да запазят фокус върху важното.
Лидер, който отваря врати за други – Ташанда Браун Дъкет
Ташанда Браун Дъкет подчерта, че истинското лидерство създава пространство и за успеха на другите, вместо да се гради само върху лични постижения.
Да обединиш хора в свят, който разединява – Джон Максуел
Джон Максуел постави акцент върху лидерство, основано на характер и служение, което обединява, вместо да разделя.
Визия, която закотвя в бурята – Кристин Кейн
Кристин Кейн говори за визията като „якор“, който държи лидера стабилен в предизвикателства и го връща към първоначалното призвание.
„Доказателство за отлагане“ – Джон Ейкъф
Джон Ейкъф насърчи да преодолеем страха и перфекционизма, като отключим нереализиран потенциал, вместо да живеем в отлагане.
Атмосфера, организация и „малките неща“
Организацията и тази година беше на високо ниво – стегната програма, ясно разписани сесии, без закъснения, добра храна и, разбира се, приятно кафе в паузите. Тези детайли може да изглеждат второстепенни, но всъщност помагат посланията да „потънат“ по-дълбоко – не се разсейваш от хаос, а можеш да се концентрираш върху това, което Бог и говорителите поставят пред теб.
„Само ако бях отишъл…“ – или: „Добре, че дойдох“
Може би някой, който чете тези редове, си казва:
„Само ако бях отишъл тази година… щях да се окуража да направя крачката, за която отдавна мисля.“ И това е напълно човешко – случва се, че често осъзнаваме стойността на дадено решение, след като е минало времето за него. Но точно тук е добрата новина: има следваща година.
Глобалната конференция за лидерство в София продължава да бъде място, където:
църковни служители и бизнес лидери седят рамо до рамо;
младите бъдещи ръководители намират модели за подражание;
хора с „отложени мечти“ намират смелост да ги възобновят.
Ако в сърцето ви отдавна гори идея, служение или промяна, която все отлагате, може би именно такава конференция е вашият следващ малък, но решаващ ход от намерение към действие.
И догодина, когато пак чуем истории за „скуката, която води към успех“, „визията, която закотвя“ и „разрешенията, които отключват живота, който сте чакали“ – може би няма да си казвате „само ако бях отишъл“, а: „Слава на Бога, че бях там.“
Стефан Неделчев


