В Лука глава 23 като фон на процеса и разпъването на Исус се разказва за още едно разпъване. И това е пречупването на Пилат, чиито ценности и принципи не издържат на натиска, на който са подложени.
След като Исус е осъден от Синедриона, юдейският елит го отвежда при Пилат с настояване да бъде екзекутиран. Пилат е римски управител и като такъв има зад гърба си най-могъщата сила на тогавашния свят, както и ценностите на римското право и разбиранията за справедливост и уместност според римската етика.
След като изслушва обвиненията за Пилат е достатъчен само кратък разпит на обвиняемия, за да се убеди, че случаят не заслужава присъда, още по-малко смъртна (Лука 23:1-4). И тук натискът за първи път надделява над разбиранията на Пилат за справедливост – той не посмява да освободи Исус, заради натиска на юдеите. И преценява, че въпреки, че човекът завързан, пред него е очевидно невинен, противопоставянето на юдеите ще му донесе огромни неприятности. Тогава разбирайки, че Исус е от областта Галилея, Го предава на управителя на провинцията Ирод, който е в Ерусалим за празника Пасха.
Но след като Ирод не произнася присъда и връща Исус при Пилат, управителят се опитва да удовлетвори яростта срещу обвиняемия, като предлага на юдеите да го осъди на унизително бичуване (Лука 23:16).
Следващата идея, с която се опитва да спаси разбиранията си за справедливост, е като се позове на традицията да помилва по един престъпник за големи празници като Пасха (Лука 23:17-20). След като и този план се проваля, решава да се обърне към разума и съвестта на обвинителите и да ги убеди да освободи Исус (Лука 23:22-23).
И тук идват съкрушителните думи на Лука: „И Пилат реши да изпълни искането им“ (Лука 23:24). Изглежда като истинско пречупване. Авторитет, принципи, съвест. Всяка преграда беше подложена на натиск и преодоляна от обстоятелства и сили, които психиката на Пилат не беше подготвена да посрещне и устои.
Мисля, че в тази история Пилат се явява събирателен образ на човешката неподготвеност пред необикновеното зло. Пилат не беше малко момче, а римски управител. И можеше да налага волята си, своята и на империята, която представлява над покорените народи. За това е обучен и това е неговата професия, която изпълнява десетки години. Но тук се оказа изпревен пред сили, които го накараха да изгуби ориентация, омаломощиха волята му и прегазиха всичките му принципи.
Което ни показва, че автономният човек, воден от своята ценностна система, облягайки се на собствения си житейски и професионален опит, ще се изправи пред непознато зло, което на повърхността си изглежда съвсем банална ситуация, но няма да може да ѝ противодейства. Защото човешката автономност е илюзия. Нашите ценности и принципи изглеждат устойчиви, докато не бъдат подложени на натиск от необикновеното зло. Пилат се пречупи не защото беше глупав или безпринципен човек, а защото беше човек.
Един друг Човек отиваше да бъде разпнат, за да даде на човеците свобода и победа над необикновеното зло.
