4.3 C
София
понеделник, декември 8, 2025

Весели се, младежо!

„Весели се, младежо, в младостта си и...

Божията воля и човешката благодарност

За всичко благодарете. Това е Божията воля...

Мир в свят, който подстрекава към ярост

„Мир ви оставям; Моя мир ви давам.“  (Йоан...

Да почетем Твореца на вселената

АктуалноДа почетем Твореца на вселената

През месец септември отбелязваме „Празникът на сътворението“, известен още като Ден на сътворението. Той се отбелязва ежегодно на 1 септември (или следващата неделя – тази година на 7 септември). Вкоренен в древната традиция на Православната църква и сега възприет от много деноминации, той чества Бог като Създател и ни призовава към вярно стопанисване на Неговия свят.

Това е повече от ден на хваление. Това е и време на покаяние за това как човечеството е навредило на земята и да принася молитва за нейното обновление. Самото сътворение е централно за нашата християнска изповед:

Отец – Всемогъщият Създател на небето и земята.

Синът – чрез когото са създадени всички неща.

Светият Дух – Дарителят на живота.

Тази година, когато световната църква отбелязва 1700 години от Никейското цредо, Денят на сътворението ни кани да свържем Символа на вярата с нашата екологична отговорност, основавайки грижата за света в самото евангелие.

Евангелските християни понякога се затрудняват да балансират провъзгласяването на смъртта и възкресението на Христос с грижата за творението. И все пак, както ни напомня Писанието (Исая 1:17; Яков 1:27), нашият призив за справедливост и стопанисване е неразделен от посланието на Евангелието.

На конференцията в Асизи (май 2025 г.), WEA разсъждава върху този баланс:

„Трябва да увеличим ангажимента си към грижата за творението, не от страх, а по-скоро от вяра, отговорност и любов към нашите ближни… Кризата на екологията е възможност – както евангелистична, така и екуменическа. Тя ни позволява да провъзгласяваме Христос, Който ще направи всички неща нови, като същевременно обединява християните от различните традиции в почитането на Създателя.“

„Нашите ближни, които нямат вечна и временна надежда чрез Исус, често са водени от страх да не загубят единствената си надежда – нашата планета земя.

За да им помогнем да видят, че Исус означава надежда и бъдеще отвъд гроба и замърсяването, онези, които изповядват името на Исус, трябва все по-видимо да се идентифицират с грижата за творението.

Кризата на екологията е възможност.

От една страна, това е евангелизаторска възможност, тъй като провъзгласяваме Христос, Който не само е създал света, който ние развалихме, но се завръща и завършва делото Си, изпълнявайки творението Си и дотогава давайки надежда и смелост да променим нещата в рамките на нашата отговорност и възможности по този въпрос.“ 

От друга страна, тук има и истински екуменически потенциал, тъй като разпознаването на Божието творение предоставя естествен начин за обединение, без да се разводнява собствената богословска идентичност.“

Световният евангелски алианс потвърждава, че грижата за сътворението винаги е била част от нашето призвание. Отбелязването на Празник – или дори Сезон – на Сътворението дава свидетелство за надежда на един страхлив свят, свидетелство, че Създателят и Изкупителят обновява всички неща.

Нека този Празник на Сътворението ни напомни да почитаме Създателя, да се грижим за Неговия свят и да живеем вярата си в надежда, любов и отговорност.

СЕА

Вижте и тези статии:

Още тагове:

Най-четени: