Имало едно време едно момче. То било родено в царски дворец. Баща му бил цар. Баща му бил лош цар. Не се съобразявал със законите, дадени на предците му от Бога на неговия народ. И не само, че не се съобразявал, но и служил на всички богове на народите, които живеели около неговия народ.

Много разгневявал Богa с непокорството и неуважението този цар и карал и народа си да греши. И пострадал. До такава степен, че се уплашил много и призовал Бога на бащите си. Изчистил (доколкото могъл) Господния дом. Започнал на служи на своя Бог и се смирил. Бог го пощадил, защото е милостив Бог.

Когато този цар умрял, неговият син, момчето от началото на приказката ни, станал цар. Бил само на 8 години.

Как се става цар на могъщ народ, когато си само на 8?

Осемгодишният цар имал добри учители около себе си. На осмата година от царуването си младият цар започнал да търси близко общение с Бога, а няколко години по-късно започнал да разчиства земята на своя народ от всички идоли, които били останали от баща му.

Стигнал до Господния дом. Оттам изхвърлил всички идоли на чуждите народи, счупил ги, стрил ги на прах, изгорил прахта и пепелта изхвърлил във водата на една река.

Също така съборил къщите на мюжеложниците в Господния дом.

И тук приказката ме върна в реалността. Как така къща на мъжеложници в Господния дом? Даже не една къща, а къщи.

Мъжеложниците са мъже, които имат сексуални контакти с други мъже. Т.е. в Господния дом е имало хомосексуалисти.

Тъкмо започнах да се възмущавам как е възможно такова нещо. Та това е Божият дом. Мястото, където Бог е говорил с хората си. Това свято място…( 4 Царе 23)

И в този момент в мене се пречупи нещо. Ами аз? Храмът на Светия Дух. Какво имам в моето сърце? С какво съм по-различна от хората по времето на цар Йосия? Знам, че гледам да ми е подреденичко в сърцето, да няма неща, които биха наранили Бога. Обаче, така ли е наистина? Сетих за за поне един идол, от който искам да се отърва. Веднага изкочиха няколко примера, в които не бях “добрият домакин” и едва ли не принуждавах Бога да съжителства с това.

Слава на Бога, че е толкова милостив и добър и помага на човек да се смири, да се поогледа, да изчисти дома си и да посрещне своя Господ.

Слава на Бога и че Той знае какви сме и колко много ще падаме още, въпреки старанията ни и за това ни е дал чудесен помощник и достъп до самия Му трон.

Слава на Бога, че продължава да ни обича, въпреки всичките ни падания.

Прекрасен Бог…