Една българска поговорка, гласи: „Не всеки ден е Великден“. Всъщност какво се е случило на Великден? Има ли величие в този ден за да бъде наречен по този начин.
Днес можем да чуем една легенда за възникването на Великден. Според нея Великден или Пасха (от староеврейски – „преминаване“) е празник, който има своето начало от дълбока древност. Скитащи се номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникването на християнството той се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът съвпадал по време.
Появила се е практика да се боядисват яйца за Великден. Според народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че „целият свят“ е създаден от яйце. Въпросът който можем да си зададем е: Как всичко това се свързва с възкресението на Христос?
Историята показва, че на Никейския събор през 325 г. е взето решение Великден да се празнува през първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Преди да се замислим за величието на този ден, ви предлагам да обърнем внимание и към традиционните поверия за Великден в България.
В патриархалните представи червеното яйце имало магическа сила. Яйцето е било символ на космоса, който въплъщавал необикновената сила на природата. А червеният цвят символизирал неизчерпаемата енергия на небесното слънце. Затова в чеиза на неомъжената мома слагали червено яйце, за да се задоми по-бързо. Жените пазели черупките от великденското яйце през цялата година и с тях лекували децата против уплаха и уроки. С черупките на червени яйца замазвали стените и пода на къщата и обора – да прогонят болести и гадинки, да има берекет и късмет в дома. В някои краища на страната на Великден по стар обичай младите семейства ходели на гости на своите кумове. Те винаги им носели бъклица с вино, обреден хляб и кошничка с червени яйца. Кръстниците гощавали своите гости с вкусни гозби, като на всеки раздавали по едно писано яйце.
В изпълняването на всичките тези поверия и традиции ние можем да видим, че възкресението на Христос не се споменава. Много хора днес празнуват Великден радвайки се на пролетта, събирайки се на домашна трапеза, свързвайки този празник с боядисването на яйца и правенето на козунаци. Но във всичко това няма никакво величие. Ние българите сме свикнали да свързваме всеки празник с различни ритуали и вкусни гозби, но това не отразява по никакъв начин Христовото възкресение. Ако ние живеем в България, която е християнската страна и наричаме себе си християни, не би ли трябвало да се замислим защо възкресението на Христос се празнува на Великден? Може би трябва по-дълбоко да обърнем внимание на поговорката – не всеки ден е Великден?
Естествено, някой може веднага да възрази, че никъде в Новия Завет не е упоменато да се празнува Великден, но ние няма да спираме вниманието си на този факт.
Христовото възкресение е един от ключовите моменти в целият Нов Завет. То е обект на внимание в проповедите на апостолите и техните послания. Величието, което можем да открием във възкресението на Исус Христос се изразява в това, че смъртта не успя да Го унищожи, плановете на дявола за погибелта Му бяха разрушени, цената за греховете на човечеството, на кръста беше платена, доказателството че Той е Божии Син беше потвърдено. Всичките тези истини не могат да бъдат открити в българските традиции и ритуали, нещо повече те само отклоняват вниманието на хората от тях. Но цялото това величие може да бъде открито в страниците на Библията. Една книга, която често е пренебрегвана от мнозина, които наричат себе си християни.
Истинското разбиране за празника Великден не може да бъде намерено вън от нея. То не стои на богатата трапеза. Не е съставка от празничния козунак, нито е цветна боя за яйца. То е там където винаги е било и не може да бъде заместено с нещо друго. Грешката, която много хора днес правят, е това че не разбират самото значение на празника Великден. Те преживяват вълнението от срещата с близките на празничната трапеза, но не и от възкресението на Христос. Тогава какво величие може да има в този ден, ако човек не осъзнава причината за неговото празнуване?
Да, не всеки ден е Великден, но защо трябва човек само тогава да си спомня за Христовото възкресение? Този ден е причина да погледнем и към едно обещание.
„и да очаквате Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв.“ (1 Сол. 1:10) Възкресението на Христос и Неговото възнесение на небето имат същата сила както и Неговото обещание, че ще дойде втори път на земята за да грабне църквата Си. Ние трябва да си спомним, че Той обеща на учениците Си, че ще умре, но и ще възкръсне. Обаче не трябва и да забравяме, че Той обеща, че се върне втори път. Ако едната част от обещанията Си Той е изпълни преди години, то днес е момента когато можем да видим, че е наближило времето да изпълни и другата част.
Да, днес е Великден и някои ще празнуват възкресението на Христос, други ще празнуват настъпването на пролетта или с мисълта за нещо друго. Но аз съм убеден, че за вярващите наближава много по-Великден от този, които сме празнували до сега и той е срещата ни с Исус Христос.