Въпросите започнаха да се появяват като вчерашния майски дъжд. Точно бях излязъл от един магазин за обувки, където бях пробвал един чифт маратонки. Надявах се да ми станат, но номерата не отговаряха на размера. Тогава тръгнах да търся друг магазин. Бях си отделил точната сума, която исках да дам за обувки, но изведнъж всичко се промени. Погледнах маратонките, които носех. Не бяха скъсани, а здрави, дори бяха модерни, макар че не са чуждестранна марка. Замислих се и за другите обувки, които имам и мога да нося. Тогава се сетих за историята на една жена, която била толкова бедна, че носила мъжки обувки и не била яла от 5 дни. И си казах: защо ми е всичко това? За какво го правя? Имам ли въобще нужда? Дали не се опитвам да впечатля някого по този начин? Бях шокиран от отговорите, до които стигнах. Не го правех, защото имах нужда, а защото исках да имам още. Тогава директно се прибрах вкъщи.
Материалното е неделима част от нашия живот. Ние не можем да живеем без храна, дрехи, обувки …. Всъщност въпросът е без какво не можем да живеем? Кои са материалните потребности, от които действително имаме нужда?
Как материалното се преплита с нашата вяра като християни? Поглеждаме към Новия завет и там откриваме думите на Исус Христос: „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това“ (Матей 6:31, 32).
Ако Бог знае от какво се нуждаем, то ние според нуждата си ли искаме, търсим и хлопаме, или според това, което желаем?
Времето започна да се стопля и хората започнаха да мислят къде ще прекарат отпуската си, даже някои вече са решили. Може би е добре да се отиде на почивка, но защо да бъде по нашето Черноморие, като може и да бъде на някой гръцки остров? И без това цяла година сме събирали пари за почивка, поне да бъде на някое запомнящо се място. И след това, когато ни попитат къде сме прекарали почивката, ние с усмивка да кажем, че е било в чужбина и сме толкова благословени от това. Все пак хората трябва да знаят, че поради нашата вяра е и нашето благословение.
Наближава денят на сватбата и мъжът се замисля какъв пръстен да купи на своята любима. Може би не трябва да е просто златен, би било прекрасно, ако бъде със скъпоценен камък. Но какъв камък? Диамант изглежда най-подходящ, все пак, когато разполагаш с парите… Тя, изглежда, ще бъде възхитена от скъпия подарък, а хората ще си мислят колко благословен човек си от Бога, за да имаш толкова пари. Но идва време и да си купим кола и каква да бъде тя? Може би спортна? Не, днес са на мода джиповете. Все пак сме Авраамово потомство по обещание и трябва да имаме най-доброто.
„Едно е сигурно – ти не си онова, което притежаваш“ (Лиза Бивиър).
Но когато човек се замисли за преносим компютър, кое ли би било най-добре да си вземе? Едно е сигурно – най-доброто е за предпочитане, мисля, че то най-добре отговаря на нашата вяра. А когато сме облечени в модерни дрехи от известни марки и обувките ни са последен вик на модата, изглежда, толкова е нашата вяра. Нима това всъщност е израз на благословение? Да имаш най-новите неща, най-добрите придобивки? Когато кухнята и банята са обзаведени модерно, то наистина този човек е благословен.
„(…) Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15).
Какво всъщност иска да постигне един човек с това? Тук стигаме до дълбините на човешката душа и неговите желания да има, да бъде видян, да бъде оценен. Все пак друго е, когато хората имат мнение за теб, че си благословен, нали така?
Но ако ние измерваме благословенията си само в материалните неща, то, изглежда, по нищо не се различаваме от хората в този свят. Но нали Новият завет ни увещава, че ние сме синове и дъщери на Царя на Царете, а Бог е богат? Не би ли трябвало и ние да живеем богато и охолно?
Консуматорският подход, който е обхванал обществото, и ламтежът за придобиване на повече материални блага не се наричат вяра или благословение. Това по-скоро се нарича користолюбие. Тук не говорим за задоволяване на нуждите, а за имане на повече, за да се чувства нашето себе благословено и да бъдем забелязани от другите.
Не знам колко от нас се замислят до каква степен американската култура и теология е навлязла в българските църкви. Проблемът, който можем да видим, е, че гоненето на техния стандарт на живот се е впил и в много българи днес. Материалното наистина е обхванало църквата, след като можем да чуем, че причината да нямаме е въз основа на нашата вяра, а не че е възможно и да е Божията воля да нямаме. Нима Бог иска абсолютно всичко да имаме? Най-новите придобивки, най-модерните коли, най-обзаведените жилища, най-скъпите дрехи… Това ли означава да сме наследници на обещанията на Авраам?
Понякога човек бива съден от другите или сам себе си съди, че няма материални блага, понеже няма вяра. Тогава можем да погледнем към Соломон и да видим, че макар и да имаше всичко, което беше поискал, то в края на живота си се отегчи от всичко, което имаше, и го нарече суета.
Човешкото око не се насища. Хората сме склонни да желаем и ние да имаме, като виждаме какво другите имат. Но когато наричаме всичко това, което имаме, благословение от Бог, то е възможно всъщност и да не е така. Отговорът ще открием в нуждата, която имаме, и причините тя да е в такъв размер. Когато човек придобива неща от каприз или за да бъде видян и оценен от другите, то той вече е излязъл от рамките на своята нужда и е влязъл в клопката на користолюбието. По този начин не подкрепяме аскетичния живот. Ние говорим за нещо съвсем различно – какво трябва да бъде съотношението между нужда, вяра и материално. Това е отговор, до който всеки християнин трябва сам да достигне.
„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:19–21).
Дали сме се превърнали в материалисти, може да проверим, когато осъзнаем доколко сме зависими от материалните си блага. Всъщност те ли носят сигурност в живота ни, или източник е Бог? Какви мисли изпълват ума ни и какви желания – сърцето? Отговорът на тези въпроси ще ни донесе яснота и какви хора сме.
„Бог претегля сърцата ни чрез онова, което поставя в нашите ръце – чрез онова, което имаме, не чрез онова, което ни липсва“ (Лиза Бивиър).