„Не вярвам в Бога, защото Той иска да се боят от Него и да Го почитат. Не вярвам в Бога, защото тази вселена е чудо, което Той не може да сътвори. Не вярвам в Бога, защото сама съм си бог. А на мен със сигурност не е нужно да ми се кланят. Не вярвам в Бога, защото вярвам в себе си. А тази вяра е несъвместима с вярата в Бог.” (Жумана Хадад, ливанска писателка)
Нека чуем края на цялото Слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека…“ (Еклисиаст 12:13).
Знам какво си мислите. „Не” на страха, понеже не сме приели дух на робство, та да бъдем пак на страх… И защото съвършената любов изпъжда страха, а ние сме християни, вярваме в Бог, Който е любов и ни учи да не се страхуваме, понеже Той е откъм нас.
Така е. Съгласен съм. Но в началото на вярата ми много ме объркваше стихът, който казва, че страхът от Господа е мъдрост (Йов 28:28).
Чудех се как е възможно Бог да иска да се страхуваме от Него. Нали Той е любов и ни обича, и е по-добър от земен баща? Аз не се страхувам от баща си и му вярвам. Как иска Бог да се страхувам от Него? Наистина не можех да разбера защо Бог искаше да изплаши израелския народ, когато им даде Десетте заповеди (Изход 20:20).
Сигурен съм, че това обърква само мен, а и други. Може би заради това и много хора не разбират Бог. Представят си Го като някакъв строг дядо с брада или като всевиждащ полицай, който се стреми да ограби щастието им и който забранява всички удоволствия.
Чували сте хора, които казват, че всъщност ние, християните, не трябва да правим много неща, защото са ни забранени. Не можем да пием и да пушим, да псуваме, да лъжем, да се бием… И по жени и мъже не ни е позволено да ходим… „И какво му остава на човек?”, питат те. „По-добре е да живееш за мига и да се поддаваш на изкушенията, отколкото да се пазиш и да бягаш от тях” – така мислят те. А какво мислим ние с теб? Какво смятаме за страха от Бога ние, които ходим на църква, четем Библията, молим се и Му служим?
Бог пита тези, които се наричат с Неговото име, къде е почитта към Него и страхът от Него (Малахия 1:6). Той ясно заявява, че ако в песните си Го наричаме Господар и в молитвите си се обръщаме към Него с „Отче”, то почитта и страхът трябва да бъдат част от отношението ни към Него. В противен случай ние хвърляме презрение на името Му.
Дълго време не разбирах Бог. Не можех да си обясня нуждата от страх към Него. Сега вече ми е по-ясно. Сега вече страхът от Бог не го разбирам като паническия страх, който човек би изпитал при срещата си примерно с лъв, а по-скоро със сливането на страха и почитта в страхопочитание. Макар и много близки по смисъл и значение, мисля, че можем да ги различим.
Страх е, когато Адам се уплаши и се скри от Бог, след като беше съгрешил (Битие 3:10).
Страхопочитание е, когато Авраам падаше по лицето си при срещите си с Бог (Битие 17:3).
Страх е, когато Давид се уплаши от Бог при пренасянето на ковчега и при смъртта на Оза (І Летописи 13:12).
Страхопочитанието е това, което накара Ной да построи ковчег за спасението на семейството си и на човечеството много време преди да падне първата капка дъжд (Евреи 11:7).
Страхопочитанието е това, което караше хората да падат на лицата си и да се покланят на Бог (II Летописи 7:3).
Страхът те сковава и отнема силите ти. Страхопочитанието те принася извън земното и временното и те кара чрез цялото си същество да хвалиш чрез думите и живота си „великолепието на Неговата святост“ (II Летописи 20:21).
Сигурно ще се съгласите с мен, че съвременното ни общество не е никак мъдро. Не е мъдро, понеже в него няма и капчица страх от Бог. Много хора говорят и вършат неща, без да си дават сметка за Божието мнение. Държат се все едно Той не съществува. Но това е само, докато Той не им потрябва. Същите тези хора палят свещи, пеят за Него, изричат името Му, търсят подкрепата Му, когато са онеправдани, обвиняват Го и се оправдават с Него, когато нещата не се случват по техния начин.
Всъщност ние живеем в едно много глупаво общество. Не си даваме сметка, че страхът от Господа „спомага към живот“ (Псалм 19:23) и че е „извор на живот“, който ни помага да се отдалечаваме от примките на смъртта (Псалм 14:27) и който ни придава дни (Псалм 10:27).
И ако обществото извън църквата можем да оправдаем, защото „не познава Бог“, „следва традициите и празничния Бог“, то можем ли да намерим оправдание за нашето безстрашие пред Бог?
В Псалм 34:4 се казва: „… потърсих Господа; и Той ме послуша, и от всичките ми страхове ме избави“. Като че ли много от нас сме се молили с тази молитва и покрай страха от всичко, от който Бог ни е освободил, ние сме се отървали и от страха от Бог.
Наблюдавам и размишлявам върху състоянието на вярващите и църквите ни. Наясно съм, че се нуждаем от реформация и съживление. На мнение съм, че много от нас сме заспали, а може би дори и „позамрели“ и се нуждаем от разтърсване, което да ни извади от апатията и компромисите.
Белег за всичко това е и липсата на страхопочитание към Бог. Кога за последно сме Го хвалели, като с цялото си сърце сме падали пред Него в поклонение? Кога за последно сме стояли в благоговение пред Него, четейки от Словото Му, отправяйки молитва или пък слушайки думите Му?
Не знам на кого е изразът за „микровълновите християни“, но такива сме ние, които използваме църквата и богослуженията, за да се черкуваме, а не да служим на Бог, отдавайки Му хвала. Ние, които бихме искали службата да е свършила още преди да сме влезли в църква, понеже „живеем в забързан свят“.
Това сме ние, които държим за „нашите” места в църквата, сякаш Бог няма да ни докосне, ако седнем на друго място.
Това сме ние, които сме затънали в религиозност и традиции, които нямат нищо общо с Бог и Словото Му.
Това сме ние, които понякога толкова много се вживяваме като инструменти на Бог, че забравяме – Той е Този, Който ни движи.
Липсата на страхопочитание можем да открием в разговорите си, в отношенията си, в социалните мрежи. От време на време ми попадат снимки, мисли, коментари, поставени от хора, които наричат себе си християни, но са оставили страха от Бога.
Страхът от Бог би трябвало да ни подтиква да се интересуваме от Божието мнение за нашия живот. Какво вижда Бог, когато поглежда към нас?
Мои приятели се върнаха наскоро от екскурзия до Рим. Едно от впечатляващите неща, които разказаха, бе как хората, които преминавали покрай църква, се прекръствали… Може би това е проява на страхопочитание?
Спомням си, когато влязох в една огромна католическа църква. Вътре пееше хваление голям момчешки хор. В църквата имаше само четирима души, но хористите не се притесняваха от това и хвалеха Бога. Може би това е проява на страхопочитание?
Примерите, които изредих, са доста дискусионни. Това, че се кръстиш, когато минаваш покрай църква или разпятие, не е гаранция, че във всекидневието си имаш почит и страх от Бога.
Може би най-добър пример за страхопочитание към Бог биха били книжниците, които, преди да изпишат Божието име, се изкъпвали, а след това унищожавали перото, с което са писали.
Соферимите – древните пазители на Свещения текст, четели на глас и заменяли името на Яхве с Адонай. Правели го, защото се отнасяли с дълбоко благоговение към името Яхве, което не бивало да бъде произнасяно.
Страхът от Бог ни е необходим. Имайки го, ние признаваме светостта Му, отдаваме Му почит и уважение. Страхът от Бог ни помага да възлагаме надеждата и упованието си на Него и да живеем в покорство, понеже тези, които имат страх от Бог, се възхищават на Неговите заповеди (Псалм 112:1). Тези, които имат страх от Него, Го хвалят (Псалм 22:23).
Да, ливанската писателка Жумана Хадад е права в едно – Бог наистина иска да имаме страхопочитание към Него. Да, Той ни е призовал към това.
Един стих казва: „Само бойте се от Господа и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас“ (І Царе 12:24).
И въпреки че Той е нашият Творец и че има пълното право да ни принуди да се страхуваме от Него, Той не го прави. Той е незаслужено търпелив към нас.
Един атеист казал пред свои приятели: „Давам на Бог пет минути, за да ме убие заради всичко, което съм казал против Него“. Извадил часовника си и спокойно изчакал да мине определеното време. Когато нищо не се случило, мъжът огледал победоносно приятелите си. Но един от тях му казал: „Нима мислиш, че можеш да изчерпиш Божието търпение само за пет минути?“
Божието търпение не може да се изчерпи лесно, но това не ни дава право да стоим без страхопочитание пред Бог.