Забелязвате ли, че напоследък всичко се оцветява в зелено, рекламира и напира да привлече вниманието ни с мотива, че е екологично? Зелена планета, чистота покрай нас и в нас! Екочайове, екотуризъм, екохрана, еконапитки, екомебели… Вече се продават и екоцигари, сигурно се намира и екоалкохол, екозабавления…
Ще стигнем естествено, както е тръгнало, и до екочувства и екоотношения, а защо не и екосемейства, еколюбов, екодеца… Защо ли ми звучи някак пародийно и несериозно – една безкрайна игра на гоненица…
Светът, като усети, че отнякъде се печели и хората се интересуват, се впуска в преследване на печалбата. Обхващат се област след област от живота и няма пропуск. Парите не миришат и могат да бъдат спечели от всеки ъгъл, отгоре и отдолу. В един момент – само въпрос на маркетинг и бързо реагиране – ще се заговори и за ековяра. Чиста вяра, без вредни вещества и консерванти, без оцветители, непредизвикваща алергии и странични ефекти…
Вярата с пречиствателна станция ли работи? Излиза ли в профилактичен период, във ваканция?… Ползва ли болнични, платен и неплатен отпуск, отсъствия при трудова злополука?
За да се доближат до хората, до техните нрави и обичаи, църквата отваря все повече вратите си и се отказва от спазвани досега правила и изисквания. Обръща гръб на порядки, наричайки ги отживелици и неподходящи за новото време, за новия човек. Стремежът да се обхванат невярващите понякога излиза извън най-смелите представи.
Коя е истинската вяра? Как да я познаем? И тя нуждае ли се от модернизиране и модни увлечения?…
Вярата на нашите деди не е ли по размерите на днешния християнин, тесничка или дълга му е по ръст, избеляла ли е от страданията и различното мнение на другите с желанието да се откажеш от пълната трапеза и празните думи?… Кой я определя? Кой измисля правилата? И игра ли е вярата?
Наблюдавах едно измислено от човешка ръка минивлакче – седалка с един пътник. Отстрани има ръчки и пътникът регулира скоростта на предвижване. Направено е с наклон и височините и завоите предизвикват покачване на адреналина. Но си остава забавление за свободното време, с него не можеш да отидеш никъде (поне за момента), инсталирано e в резерват. Влакчето е разновидност, друг вариант на веселото прекарване на отпуската.
Почистването, освежаването, грижата за поддържане на нормална, но не стерилна среда е разбираемо действие. Стига да не бъркаме направата на коктейл и излъскването на обувките с написаното преди векове и останало за поучение и насърчение. И да не изпадаме в заблудите, че външното е за сметка на вътрешното.