Любовта – минираната територия на чувствата. Любовта – вечното неизвестно в житейското уравнение…

Любовта – чудото, което прави смислен, интересен и празничен света!

Любовта към Бога – как я определяме и наместваме в плановете си?

Неделна ли е, няколкоминутна – докато изпеем молитвата и желанията си, недостигна ли е, нищо че почти винаги подтичваме след нея и след автобуса…

Божията любов!

Търсим я, за да се скрием под покрива и топлината й, защото нямаме чадър и подслон. Възмутени сме или примирени, че никой не ни обича.

Търсим я! Заради проблема, който този път не можем да прескочим/отклоним/надвием, колкото и да се засилваме и да тренираме… Или от сухотата в устата и съмненията, дето стават всеки ден, всяка минута повече от вдишванията ни…

Специално ли е времето за посещението при Бог? Със записване, с препоръки, след задължителен стаж…

Не беше ли чел, слушал, сънувал, че Божията обич е безусловна! В разрез с човешката, която поставя не по едно, а по дузина условия.

В нея е светлина, не суета. В нея си приет гол, бос, гладен, грешен… Какъвто си… Естествен. Няма да те проверяват за опасни предмети, нито ще изследват кръвта ти за неразрешени медикаменти.

Хората оглеждат една влюбена двойка и я претеглят на везните на преживяното и на фалша. С пресметлива ножица отрязват парченце по парченце и я размахват ехидно. Съмняват се в нейната искреност. Търсят причини да я има, да се е появила… Любов?! Откъде-накъде?!

Ето например. Тя е още млада. С чаровна усмивка, по професия брокер на недвижими имоти. Живее около столицата в свой апартамент. Разведена, без деца.

Той върви бързо към старостта. Лицето му го издава и без представяне на лични документи. Битът му – скромен, но не проси, не се лакоми. Предпочита съществуването си в сянката на другите, извън шума. Притежава от родителите си три имота, които от година на година се рушат. Той няма средства, за да ги ремонтира.

Околните, невдишвали любов от последния семеен юбилей, чертаят сметки, говорят за проекти. Думите им са като откъси от жълти вестници. Критикуват, фабрикуват се доводи, изваждат на светло случки от преди години, от спомените на роднини… Веднага изнамират защо жената се е загледала по мъжа – ами ще му вземе недвижимото имущество. Спор няма! А любовта?

Никой не отваря дума за нея. Тя е стъпкана, жигосана, наранена и прогонена.

Човеците „плевят” човешката любов и я класифицират като „невъзможна”, „меркантилна”, „фалшива, с умисъл”…

Не е ли същото и с Божията любов?

Сещаме се за нейното присъствие, сила и огън, когато болката не минава. А Бог ни приема и денем, и нощем. Независимо колко сме млади, младеещи или вървящи към зрелостта да проумяваме Неговите истини.